напред назад Обратно към: [Чаени листа][Пенка Ватова][СЛОВОТО]



Пилигрим


(откъс)

 

1.

 

Той крачи далече в пустинята

и звукът от стъпките му потъва в пясъка

той крачи далече от стъгдите

от човеците

и от храмовете

Така е мечтал —

да се скита

и следите му вятър да ги отнася

и всеки път да е нов

и да не го заведе никъде

просто да го води по своята линия

дори да няма и линия

нищо да няма

да бъде самодостатъчен

и най-сетне да срещне себе си

 

2.

 

Не бе ли тук Светът

а другият

от някого във миг на помрачение

така наречен

не бе ли истинската пустош

населена с човешки страсти

пропита от човешка суета

от безкрайна върволица делници

Затрупваше го с излишъците си светът

и той забравяше

че Бог живота е създал да бъде цял

и не можеш просто ей така

да го започнеш отначало

 

3.

 

Само тук

в отшелничество ненаситно

бе способен

върху пясъка да прочете —

човек пристига на земята

за да премине през пустинята

 

4.

 

И още:

пустинята го теглеше с магнита

на първичните си форми

тъй както теглили го бяха дотогава

смъртта и любовта

Върви сега той там из пустошта

надява се това да бъде неговият път

далеч от малките изкуствени слънца

под които досега бе раснал

бе възмъжавал

бе се усещал силен

а всъщност бе тъй слаб

 

5.

 

Сега той крачи там сред динозавърски яйца

край него вятърът разхвърля

трънаци и стада от антилопи

разхвърля стъпките му

изветря всичките следи

и стъпките на другите

до които някога се бе докосвал

Сега той крачи там сред белите огнища

сред млечните зърна на пясъчната гръд

Дали засука млякото на храбростта

да бъдеш сам а всъщност да не си

да прегризеш пашкулната стена

на изначалното си аз

и срещу него гол да се изправиш

 

А вечер уморен се приютява

в пустинята-гнездо

и гледа как нощта

звезди в постелята му снася

 


напред горе назад Обратно към: [Чаени листа][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

 

© 2005 Пенка Ватова. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух