напред назад Обратно към: [Жюстин Томс][СЛОВОТО]



Защото аз се чувствам доста така...


Защото аз се чувствам доста така...

Или по скоро като...

Капка силна отрова на върха на ножа, опрян до гърлото на човек с доста яко въже на врата, секунди преди да се самоубие с 29 калибров пистолет останал му в наследство от дядо му Пеньо...

да се самоубие защото...

...гаджето вече не ми обръща внимание от първата ни среща насам преди 10 години, защото шефът на отдела ми ме навика веднъж, че бях изпълнил плана за месеца за два дни, защото комшийката все се чука с другия комшия, а не мен, а аз все чувам неистовите й писъци на наслада и все оставам само със своя в ръка бързо движеща се нагоре-надолу в безумен опит за изпразване, защото продавачката в бакалийката на ъгъла, оная, с големия задник, все ме удря в кантара с минимум 12 грама от любимата ми извара, а това умножено по всички години пазаруване от нея си е пладнешки обир, защото все забравям да си дупча единствения за годината билет за градски транспорт и разни новопръкнали се контрольори ме изхвърлят насред пътя след бурна кавга със споменавания на разни преки роднини, защото джоба на единствения ми панталон се бе скъсал преди 7 години и 2 месеца, а мама умря без да ми го закърпи - хората днес нямат никакви отговорности към децата си, умират без да им закърпят джобовете, защото колежката, супер руса пичка - Разабатка слуша "Радка-пиратка" ама предпочита да го прави с другия колега, а не с мен, а аз отново оставам само със своя и нагоре-надолу бързо до..., защото никой не отне девствеността ми, въпреки хилядите обяви които редовно пускам по местните и световни медии за целта, защото отново са повишили цените на цигарите с две стотинки и държавата трупа богатства на гърба на бедните пушачи, които и без това се изтребвали сами с това си пушене, въпреки че аз самият съм непушач и не би следвало да ми пука толкова, защото вече не правят бозата като едно време - гъста, сладка с леко резлив привкус, която продаваха в местната сладкарничка и редовно поглъщах една голяма от 6 стотинки заедно с баклавичка или две толумби по 11 стотинки, защото дори голямата ми нужда не излиза вече на твърди и големи части, както преди, напоследък все ми са едни такива малки, сприхави и никакви и това сериозно застрашава самочувствието ми на мъж, защото въпреки достойния за възхищения външен вид в казармата ми викаха идиота и то може би поради очилата с 8 диоптера, дето ми ги сложиха на 3 годинки и 11 месеца, въпреки че не пеех в хора, а в училище ми викаха зубъра, въпреки че и аз слагах габърчета под гъза на физичката и веднъж обарах циците на даскалицата по вече не си спомням ‘кво, и се напих на бригадата за вадене на картофи с размер на орех от два метра дълбочина, а после в пубертета ми избиха пъпки по цялото лице и ме хванаха при първия ми опит да слушам забранена музика и да пуфкам трева, не успях да се измъкна от ченгетата и ме арестуваха, което нанесе траен удар върху бъдещата ми кариера на бюрократ и психичното, психологичното и ‘сякакво друго равновесие, и май от тогава се бе появила онази болка в кръста и края на лявото сухожилие на десния крак отзад... мамка му и живот, много ми се е насъбрало...

...не можеш ли ме разбра, копеле, брато, банда, авер, майна, ‘що се опитвам да се разкарам от този епизод, ‘кво да си говорим повече, я да се пробвам, па барем успея с пищака на дедо Пеньо...

пук - чу се в тишината

разстрел и след разстрела червей, какво тук значи някаква си личност...

важни са масите, не единиците

масата е такава красота и сила... чудеса прави тя, чудеса! Събира хората! Има я навсякъде - в барове, ресторанти, заведения за масово хранене на масите народ, дори в партийните клубове има маси, дори кръгли маси се спретват...

масата е равна на гравитацията по...

 

 

11.1999 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Жюстин Томс][СЛОВОТО]

© Жюстин Томс. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух