напред назад Обратно към: [Жюстин Томс][СЛОВОТО]



Трилогия за лудостта през май


Безсмислен текст с повече от една птички (за звуков фон)

 

Female

 

Днес е първият топъл ден - предусетих го още със събуждането.

Сънищата ми - изпълнени с романтика, полуголи и голи мъже, стегнати мускули, безкрайни целувки и други, доста по-натуралистични сцени свършиха тъкмо навреме, за да се събудя наспана и да не закъснея за работа. От открехнатия прозорец дочувах безумния радостен крясък на хиляди птички, закопнели за любов през зимата. Миришеше на топъл и сладострастен ден.

След освежаващия душ и кафето по хавлия отворих с трясък стария скрин, с прибраните за зимен сън летни дрехи. Поогледах се - не съм наддала повече от половин кило, значи страхотната ми мини пола ще ми стои все още супер! Извадих нов чифт копринени чорапи с дантелено-силиконов завършек - толкова е секси усещането при прилепването им в горната част на бедрото! Намерих и онази - прозрачната ризка, нищо, че най-горното й копче е паднало и нямам сега време да го зашия (може би въобще няма да намеря време да го зашия). Черният сутиен ще е най-подходящ. Мммм, ярко червило, лек грим, свеж парфюм. Разресвам косата си дълго - бухва. Високите токчета са най-адекватни, кожата им лъщи примамливо. Готова съм - мъже - дръжте се!

Още с излизането на входа всички погледи са вперени в мен. Вървя умело. Походката ми е бавна. Краката ми са обтегнати, дълги и красиви. Усещането на завихрянето на въздуха между тях действа възбуждащо - въображението играе. Гърдите ми се поклащат равномерно нагоре-надолу, в такт. Стегнати са и набъбнали, като пъпките на дърветата наоколо - аха аха да цъфнат! Е, очите на всички залепват в тях - отминаващия старец примлясква звучно, пощальонът изпуска писмата в захлас, младежът, бързащ към Ректората се изчервява, строителите от обекта отсреща свиркат дружно, войничетата от минаващия камион издават всевъзможни звуци в мечтание, бизнесменът с мобилния телефон насреща ми забравя темата на разговора и зяпва - ето, това е триумф! Вдигам гордо глава и отминавам - гот ми е. Чувствам се секси, супер и много, ама много желана! Обичам май!

 

Male

 

Топлото нахлу внезапно в живота ми, през леко отворения прозорец, в започващия нов ден. След толкова студ и зъзнене първата блага сутрин звучи нереално. Тя разкъсва безцеремонно, на малки парченца благоприличните мисли на мен, обикновения човек. Внася раздор в монотонността на ежедневието ми между закуската с много кафе, нежеланието за блъсканицата в автобуса и замяната й с жълто такси, свадата с шефа и клюките на колежките, бакшиша за фастфуда в обедната, невърнатото ресто от бакалията привечер и бирата към спорта във нощния блок на новините.

Излизам на улицата в този ден и веднага в очите ми върхлитат женските гърди, палаво помръдващи нагоре надолу в такт с ту забързаната ту не толкоз походка на собственичките им. А те - такива красавици - руси, червенокоси, чернокоси, високи и не толкоз, кльощави и възпълнички - всичките толкова хубави днес! Слънцето огрява лицата им, прави грима още по-ярък, устните още по-сочни. Парфюмите им се смесват с омайния мирис на пролет. Косите им се веят от лекия прохладен ветрец. Освен тях той невинно повдига късите копринени полички и човек ще не ще се поддава на гледката и забива очи, в търсене на нещо топло и желано. Потничетата доминират още от сега, макар да не е чак толкова топло, разкриват прелестни рамене, нецелувани цяла зима. Гледката ме грабва и съпровожда от улицата в офиса, и в ресторанта и след това, не ме оставя. Не мога да мисля, само чувствам и искам.

Готин съм и секси - изтупан, с новия си костюм, ярката вратовръзка, гладко избръснат, прилично загладил коса. Летя. Всичко предизвиква желания. Мобилният телефон играе в ръцете ми, буди асоциации. Докосването до повърхността на бюрото в офиса също възбужда. Въображението заиграва още повече с приплъзването на мишката - облата й форма, твърда и гладка, напомня за женска гръд... От всичко това ми става супер. Опрощавам на всички греховете им. Опрощавам греховете си. Готов съм за подвизи! Обичам май!

 

We

 

Магията трае само днес. Отдаваме й се. Днес всички сме обзети неизбежно и напълно от нея. Желанието пропива телата ни до болка. Сякаш сме влюбени - усмихваме се неадекватно, намигваме си, подмятаме си думи и случаен допир, в невъзможност да скрием емоциите, обзели ни напълно.

Става ни дискомфортно хубаво. Клоните на дърветата, пощръклели - напъпват като зърна на девичи гърди при първа милувка. Не се свенят дълго и изскочат като внезапно събудени от цял век сън куп цветя и треви по неподозирани, редни (паркове, градини) и нередни (булеварди и тротоари) според мерната единица на градския жител местенца. Улиците понесят прахта на зимата, вдигнат я в облаците, все по-бели на фона на яркостта наоколо и все по-синьото небе и запреглъщат с мисъл за майските дъждове. Птици, кучета, деца и други се разпищяват без капка хармония, в знак на безкрайна еуфория от промените, след свиването, сумрака и безслънцието още при появата на първите лъчи, обляли в цвят сивотата наоколо. Целуват се всички и навсякъде - по спирки, пейки, фонтани, светофари, без свян, неуморно, сладострастно. Пощръклял народът изпада в масова глупост, зяпа романтично и щъка нагоре-надолу, напред-назад, безспир.

Магията трае само днес, защото е май. Отдаваме й се.

 

Април 2000

 


напред горе назад Обратно към: [Жюстин Томс][СЛОВОТО]

© Жюстин Томс. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух