напред назад Обратно към: [Жюстин Томс][СЛОВОТО]



Колелото на живота


Колелото на живота се върти забързано, време няма, т.е. не минава, а само нещата стават, в салата зелена, после в туршия, сипваме по една малка ракия, пръжки запържваме, пеем песни, съдбата оплакваме, обсъждаме политиката, историята псуваме искаме си живота от кого и кого ли виним не знаем, знаем само че не сме виновни ние, а истината е другаде, но не успяваме да я прозрем, не искаме и не можем да фейснем същината, че няма истина, тя отминава с момента, всичко което наистина е е тук и сега и во веки веков така е било, така и ще бъде, история няма, герои също, има човеци, обикновени, обичащи, обути в шалвари, нахлупили калпаци, сърцата им бият, после спират, какво тук значи някаква си личност, Маркс, Енгелс и Ленин да живеят братя, комунизъм, капитализъм и какво ли още не, мътят главите ни, нека живеем, нека живеем сега, оставете на мира децата, оставете на мира хората, оставете ги да си трошат главите и да си чупят крайниците в катастрофи самолетни, самоубиства, убийства, изнасилвания, насилия, катакомби, мрак, позор, безизходица, философия, филии, обичания, облаци, обущари, щуки, майни и други подобни, напред-назад щъкат, клатят се, минават, дишат (смеят да дишат!), смешни движения правят, събличат се, обичат се, обличат се, смеят се и плачат, говорят, псуват, нахлупват си калпака, падат им пердетата, после яростта ги навестява, събуждат се, заспиват, измират, масово, свършват, идва края на тази безсмислена триада от думи несвързани и недоизказани задъхан спирам опирам се на стената искам светлина целувка и това е...

 

септември 2000

 


напред горе назад Обратно към: [Жюстин Томс][СЛОВОТО]

© Жюстин Томс. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух