напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Кой кого лъже?


Французите отлично съзнават, че никой не може да обвини Бил Клинтън в антиамериканизъм. През целия месец юли, лицето и името на бившият Президент на САЩ не слязоха от първите страници на медиите. Официалният повод бе автобиографичната му книга „Моят живот“. Но по време на всички срещи и интервюта журналистите позволиха на Клинтън да опровергае доводите за водената без подкрепата на НАТО война в Ирак. Изявленията на бившият американски Президент открито потвърдиха защитаваната от Франция позиция, че претекстът за воденето на тази война е една скроена с бели конци лъжа.

Необяснената оставка преди няколко месеца, на началника на ЦРУ — Джон Тенет удари камбаната на съмненията и въпросите.

Безспорни станаха фактите, че Ирак не притежава оръжия за масово унищожение. Че между Садам Хюсеин и Бен Ладен не е имало никаква връзка, сътрудничество или приятелство. Ал Кайда се появи в Ирак след американското нашествие. Следователно тероризмът и религиозният фанатизъм, които изригнаха там са последствие на войната, а не обратното. Смяната на Диктатурата с Демокрация се оказва невъзможна дори от чисто аритметична гледна точка. Населението на Ирак е съставено от 3 враждуващи малцинства: 60% — шиити, 30% — сунити и 10% кюрди. При едно гласуване всяко малцинство ще гласува за своите си представители. В края на краищата никой няма де приеме резултатите от евентуалните избори.

Въпросите около подпалването на иракската трагедия започват да стават все по настоятелни и остри. За всички наблюдатели отговорите се намират около разигралата се на 11 септември 2001 година трагедия в Ню Йорк. Още на другия ден генералният щаб на въоръжените сили на САЩ забранява въздушното пространство на страната, както и излитането и приземяването на всички видове въздушни тела. Въпреки тази забрана, 12 пътнически самолета излитат между 12 и 15 септември без никой да стреля по тях. Общо 142 пътници, всички носители на саудитски паспорти напускат по терлици и със загасени фарове страната, която вие от болка пред жертвите си. Между тях повече от сто са членовете на една и съща фамилия. Името й е Бен Ладен. Междувременно стана ясно, че 9 от 15-те камикадзета повели самолетите към нюйоркските небостъргачи са също саудити. Решението и разрешението за бягството на нежеланите гости е било взето на най-високо ниво. А там горе в Овалното бюро на Белия дом, се събират хора, които до вчера са били управители на предприятия свързани с петролния бизнес и оръжейното производство. Президентът Джордж Буш между 1989 и 1992 г. е неудачен управител на предприятието „CATERAIR“, филиал на най-големият в Света инвестиционен фонд: „CARLYLE“. След загубата на изборите, Буш старши влиза в управителния съвет на фонда. Там заседава и бившият министър председател на Великобритания Джон Мейджър, заедно с Франк Карлучи, Джеймс Бекер и други...Престижните членове на борда, хвърлят истински финансов мост между Джеда и Далас, защото плановете за производство на танковете „Брадлей“ и ракетите „Стингер“ се нуждаят от... пари. От много пари. „CARLYLE“ е десетият доставчик на оръжие на ПЕНТАГОНА! Лично Джеймс Бекер бивш държавен секретар на САЩ, довежда фамилията Бен Ладен и ги убеждава да закупят през 1997 г. един от бисерите на американската военна техника „United Defence“. Междувременно Джорж Буш младши е станал управител на изправеното пред фалит предприятие „Abusto“, специализирано в търсене на нефт. Благодарение на един приятел от войниклъка — Джеймс Бат, изклинчил като него от Виетнам, Буш младши е спасен. Бат е представител на фамилията Бен Ладен в САЩ. Като такъв той убеждава саудитските принцове да налеят няколко милиона в потъващото предприятие на Джорж Буш младши. Едно друго закъсало петролно предприятие, под ръководството на татко Буш — „Harken“ е спасено от фалит през 1987 благодарение на принц Бен Махфуз. Той налива щедро 40 милиона долара. По-късно синовете му Султан и Абдерахман стават акционери на „CARLYLE“ срещу начална вноска от 30 милиона долара. Братовчедът им Сами Баарма се настанява в борда на директорите на фонда. На 3 август 2000г. ФБР арестува Бен Махфуз и го определи като главен финансист на антиамериканските атентати в Найроби и Дар ес Салам. От тогава могъщият принц не напуска Риад. До 2000-та година дясната ръка на Буш младши — Дик Чейни управляваше световният петролен октопод „HALLIBURTON“. С напускането на поста за да заеме вицепрезидентското място Дик продаде акциите си на курс 52 долара. По този начин в джоба му влязоха 30 милиона долара. Няколко месеца след това акцията на „HALLIBURTON“ се срина на 13 долара. Главен защитник на войната за „демокрация“ в Ирак, Дик Чейни се прави, че е забравил сделките с тоталитарните режими в Абу Даби, Оман, Катар и Саудитска Арабия. „Виновен ли съм аз, че Господ не е посадил петрола в демократичните страни“ — отхвърляше до вчера упреците на журналистите, днешният водещ битката против диктатурата на Саддам. Благодарение на изключителните „приятелски“ отношения между обкръжението на Буш син и баща, саудитските инвестиции в САЩ стигнаха сумата от 840 милиарда долара, или 7% от американската икономика. Журналистът Грег Унгер бърка като сравнява арабските инвестиции в тексаския петрол с ескимоси, които купуват хладилници. Щедростта на принцовете от персийския залив имаше обратна цена: никой да не ги закача нито за правата на човек

а, нито за полицейския произвол, нито за корупцията. Кръстосаните привилегировани отношения между днешните американски управляващи и арабските милиардери създадоха Бен Ладен и тласнаха в армията на фанатизма онеправданите и отчаяни мюсюлмански тълпи.

През 1961 г. преди да се оттегли от властта, Президентът Айзенхауер произнесе прощално слово в което предупреди обществото от опасността за Демокрацията при сливане между интересите на военната индустрия и политиката. Войната в Ирак ни задължава да си спомним пророчеството на американския Президент.

 

Париж, 25 юли 2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух