напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Европейски махмурлук


Победата на Джорж Буш бе отпразнувана от европейците с лимонтозу вместо със шампанско. Заложили на Кери, те му честитиха зорлем, като пациенти, които поздравяват зъболекар, че им е извадил зъб. Личността, характера и обноските на бившият и бъдещ президент отдавна бяха изстудили европейската благонамереност. Незачитането на друго макар и приятелско мнение, презрението към всички международни институции и едностранната употреба на военна сила са в пълен разрез с европейските стойности и принципи. Поради това, подобно на 48-те процента американски избиратели, европейците не бяха толкова за изтънченият сенатор от Масачузет, колкото против невъзпитания богаташки син от Тексас. Техните предвиждания почиваха върху студения анализ на резултатите от четиригодишното управление на Буш-младши.

Провал във всички сектори на икономическата и социалната политика на САЩ. Когато пристигнаха в Белия дом, Буш и неговите хора завариха бюджетен излишък със свръх приход от 230 милиарда долара. На края на мандата им дефицитът в бюджета достига рекордната сума от 413 милиарда долара. Броят на безработните бе увеличен с 1 милион и 600 хиляди души. Само за една година, бензинът поскъпна със 70%. В същото време, богатите станаха по-богати, докато броят на бедните внушително нарасна. Днес 44 милиона американци са изключени от всякакво здравеопазване. Образователната система бере душа. Основните и средни училища не успяват да се преборят с неграмотността и консумацията на наркотици. За сметка на това американските университети са между най-блестящите в Света, отчасти благодарение на притокът на чужди студенти. Такава образователна система вместо да намалява социалните разлики, работи в обратна на националните интереси посока, защото ги увеличава.

Външната политика на Джордж Буш е най-големият му провал. Под претекста за борба с тероризма той започна лекомислено една безкрайна война с непредсказуеми последици. Използвайки 11-то Септемврийската трагедия, Буш и неговите хора се обявиха за пълководци на нов кръстоносен поход срещу “злото.” Пленяването на Садам Хюсеин вместо да сложи край на американската намеса в Близкия изток, постави началото на всекидневни жертвоприношения със вкус на петролни интереси.

В заключение, за европейските стратези, Буш и неговите хора бяха пътници с броени дни. Те не знаеха или не бяха разбрали истинската дълбочина на американската болка от нападението срещу “Word Trade Center”. Европейският рационален начин на мислене не взе предвид нито емоционалността, нито разпалването на страха, нито безскрупулността на битката за власт. А там в кулисите на Белия дом се беше окопал началникът на политическия щаб на Буш – Карл Роу. Почитател на Наполеон, той обичаше да казва, че в борбата за власт трябва де се използуват всички средства. Според него избирателната кампания не е нищо друго освен виртуално бойно поле. Противникът първо трябва да бъде атакуван там където е най-силен. След това всичко става много по-лесно. Верен на думите си Роу пусна десетки телевизионни клипове, в които подвизите от Виетнам на Джон Кери, неговите рани и отличия за храброст станаха за подигравка. Пред американския избирател съперникът на Буш бе представен едва ли не като “комунист”. Сигурен враг на едрия капитал, на частната инициатива и защитник на хомосексуалистите. Според медиите верни на Карл Роу, пред американските избиратели никога не беше заставал разведен и женен повторно – кандидат президент! В сравнение с династията Буш, Кери с неговото семейно криволичене не можеше да служи за пример, камо ли за главнокомандващ. Европейски възпитаник, двуметровият сенатор от Бостон нито се защити, нито отвърна на злите нападки. Той се опита да обясни как да се илезе разумно от иракското тресавище. Как да се подобрят отношенията с традиционните съюзници. Как да се оправи икономиката в полза на всички. Накрая Кери само дето не се извини за участието си в изборите.

Активни свидетели на жестоката отвъдокеанска схватка, европейците трудно се съвземат от неприятната изненада. Основният им проблем идва от факта, че техните проучвания се позоваваха на срещи с представители на големите американски градове – Ню Йорк, Вашингтон и Сан Франциско. Там е съсредоточен интелектуалният елит, най-вече свързан със “Стара Европа”. Те изобщо не предполагаха, че в дълбоката американска провинция, в Северна Дакота или Арканзас, в Ново Мексико или в Юта, съществуваше ново поколение американски граждани, чиято библиотека се състоеше от две книги: Библията и телефонния указател. В повечето случаи тези хора не се бяха отдалечавали повече от 100 километра от мястото където са родени. Стотиците телевизионни канали свързани с тима на Буш и Роу разпалиха в съзнанието им необходимостта от война със Световния тероризъм. През цялата предизборна кампания Джордж Буш ловко заобиколи всички социални и икономически проблеми. За разлика от Кери, той не представи никаква платформа, идея или програма. Без никой да го е упълномощил Буш говори на избирателите от името на всевишния. Всичко в неговата кампания почиваше върху емоцията, морала, страха и религията. Области, които не подлежат на никакво изчисление, проверка или доказване. В последния момент – 3 дни преди изборите самият Осама Бен Ладен се притече на помощ, като потвърди чрез нарочен телевизионен клип заплахите от бъдещи поразии. В последствие за първи път в американската история три милиона и седемстотин хиляди социално слаби граждани гласуваха за представителя на най-богатите и привилегировани среди. По този начин Джодж Буш може с право да се похвали, че е разбил двуполюсния модел левица-десница и го е заменил с някаква национал-евангелистка доктрина “America first”.

На 3 ноември 2004 година европейците се събудиха с натежали глави. Страницата на справедливата, романтична и щедра Америка беше обърната завинаги. Идейте и делата на Абрахам Линколн, Томас Джеферсон и Джон Кенеди наредени по рафтовете на библиотеките принадлежат окончателно на миналото. За в бъдеще Европа и Америка имат среща на Световния ринг на конкуренцията.

Всяко зло за добро. Европейския махмурлук отваря нови перспективи за българските управляващи. След като помогнаха на американците в борбата им срещу тероризма, този път те могат да дадат рамо и на европейците. За евромахмурлука - нашата родна, добре изпитана – зелева чорба! Защо не?

 

Париж

8 Ноември 2004 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух