напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Пламна универсалната утопия на Франция


Един от най-често задаваните въпроси по време на престоя ми в България е: „Нашите във Франция организирани ли са?“ Не са. Преди всичко защото българите спазващи законите на страната, която ги е приела се чувстват бързо като риба във вода и не изпитват необходимостта от формирането на организирана общност. Те се срещат, събират и общуват. В българските сбирки винаги участват приятели французи. Понякога съвсем непринудено към тях се присъединяват и други националности: италианци, германци, американци и какви ли не. Чрез начина си на работене, учене или празнуване нашите представители доказват всекидневно и без особено усилие своята естествена принадлежност към стойностите на Западната цивилизация.

Френските революционери от 18-ти век, завещаха на човечеството чрез хартата за „правата на човека“ всеобща амбициозна хуманитарна идея. Тази идея е в основата на цялото френско законодателство. Френската конституция игнорира прилагателното „френски“. Тя гарантира правата на гражданина изобщо. Така Франция единствена в Света раздава социални помощи без да различава чужденците от собствените си граждани. Родените във Франция деца се считат за френски граждани, дори и родителите им да са без документи. Френската конституция пасна като найлонова ръкавица на многодетните арабски и африкански семейства. С 120 евро на дете, някои от тях получават повече от 1000 евро на месец детски добавки. Плюс специални фондове за неженени майки. Плюс помощи за наем. Плюс 290 евро помощ за всеки, които няма доходи. Плюс безплатно медицинско лечение за социално слабите и т.н. Социалната политика на Франция се превърна неусетно в прахосмукачка за африканската и азиатска мизерия. През последните 30 години, за да изтрият колониалните комплекси за виновност, всички правителства взети заедно посветиха 40 милиарда евро за интеграцията на нуждаещото се емигрантско население.

Въпреки щедростта на системата в покрайнините на големите градове избухнаха непознати за Франция и Европа безредици. Мащабите на кризата и зрелището което тя представя, напомнят началото на Втората Световна война. Пламнаха хиляди леки коли, стотици автобуси, десетки училища, участъци и детски градини. Жена в инвалидна количка бе обгорена 3-та степен и бере душа в специализирана клиника. Човешките жертви са само пет. А можеха да бъдат много повече. Въстаналите срещу обществения ред са 14-16 годишни момчета, деца на емигранти. Повече от 500 са арестуваните подпалвачи.

Българската общност, с документи или без, надхвърля 30000 души. Повечето живеят в „бедните“ предградия. Животът им не е лесен. Те също имат житейски проблеми и повод за негодуване. Нито едно дете на наш емигрант не бе заловено с шише бензин и кибрит в ръка. Между арестуваните няма поляци, чехи или руснаци. Никакъв пълнолетен или непълнолетен представител на Източна Европа не се озова зад решетките.

В Африка децата от най-ранна възраст растат на улицата. Съседи, близки и приятели дърпат уши на непослушните и ги учат на уважение и принципи, дори те да са африкански. Без да държат сметка за страната, която ги е приютила пришелците от юг, оставиха улицата да възпитава децата им. Но Франция не е Африка. Франция е страна, в която личната свобода и неприкосновеност са достигнали върховете на възможното. Никой няма да се наведе за да подскаже правия път на чужденец. „Всеки за себе си и Господ за всички“, казват французите, с убеждението че са направили достатъчно много плащайки солидни данъци. В последствие помощите, които получават социално слабите чужденци добиват повече вид на залъгалки отколкото на интеграционни трамплини. Убедени в обречеността на омагьосания кръг в който са се родили, децата на афро-арабските емигранти презират послушното съществувание на родителите си. Изключени от френското общество, те се организираха в банди с управляваща иерархия и добре разграничена територия. Специализирани в трафик на наркотици и крадени коли, те обявиха война на държавните представители: полицаи, пожарникари, учители и лекари. Бакалии и хлебарници, аптеки и кафенета рекетирани многократно, спускаха кепенци едни след други. Някои квартали бяха обявени за зони „извън закона“. Организираната съпротива срещу обществения ред е невъзможна без идеология. С огромно закъснение френските управляващи откриха, че в предградията са пристигнали брадати проповедници от Иран, Пакистан и Саудитска арабия. Навремето те не обърнаха внимание на убитите в Чечения френски мюсюлмани. Премълчаха участието на „френски“ граждани в Косово на страната на албанците. Мобилизираха се за освобождаването на заточените в Гуантанамо пленници от Афганистан, притежаващи френски паспорти. Разкриха няколко мисионери събиращи доброволци за Ирак. Въпреки обезпокояващите факти, френските управляващи пропуснаха лекомислено да анализират растящото ислямско влияние във собствената им страна.

Последната в Европа комунистическа партия — френската, в чиито общини изгоряха най-много обществени сгради и съоръжения, се опитва лицемерно да яхне влака на „въстаналите“ младежи. Със стопена членска маса, съвременните комунистически водачи са в жестока конкуренция с крайната левица и социалистите в наддаването и обещанията. Закърмени от марксизма, те се надяват да спечелят нови избиратели с извадени от нафталина рецепти. Според тях кризата ще бъде преодоляна само ако „се вземе от богатите и се даде на бедните“. Догмата на „класовата борба“ им пречи да видят, че по опушените стени на изгорелите детски домове и училища пише: „Аллах Акбар“ и „Да живее Бен Ладен“.

Настоящите трагични събития ще оставят дълбоки следи в различните съставни части на френското общество. Те сигурно ще наложат на политиците, медиите и предприемачите да преразгледат изцяло вътрешната и външна политика на страната. Да опънат количествено и качествено сито пред желаещите да се настанят във Франция.

Утопията е опияняваща като шампанско. Реалността е кисела като зелева чорба. Но от нея поне със сигурност се изтрезнява.

 

Париж - 8 Ноември 2005 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух