напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Отворено писмо до Българският мъж на 2001 година Слави Трифонов


Уважаеми господин Слави Трифонов,

Честито и да ви е на хайрлия! След като се почерпите да не оставите обаче днешната работа за утре. Че България сега цяла вази гледа.

За разлика от Европа ние редовно и прилежно си избираме мъже на годината. Говори се, че кола, телевизор и жена само след употреба може да се упознаят дали ги бива. Така и с българските мъже на годината. Някои са високостни, други са чист буклук. Подозирам че народът ни този път гласува за вас на пук на управляващите. И на новите и на старите и на хамелеоните и на ветропоказателите. Гладни и жадни за справедливост, лишени от съдебна система, българите превърнаха избирателната бюлетина в гилотина. Дано благодарение на хора като вас, политолозите да проумеят, че в България не се гласува за Управляващи, а за Оправия, което съвсем не е едно и също.

Извън юздите на МВФ, настрана от партииният капитализъм, вие сте първото истинско доказателство за наличие на обществено мнение в България! Постижение много по-ценно от стипендия в Лондон. То ви позволява да суровакате с коприва висшестоящите величия и да им пречите да се самозабравят. Не са един и двама вашите почитатели, които потриват ръце при мисълта, че получената шампионска титла може да раздвижи духовете, така както го стори първият български мъж на годината, самоизбрал се точно преди 240 години. На времето Хилендарският монах, също като вас посочи някои наши национални слабости и събуди заспалия и забравен народ. Той нямаше нито банка, нито прес група. Няколко книжлета, написани на грапава хартия с паче перо, на собствени разноски. Разпространител – едноличният свещенник Паисий. Пазар – огромен: главундерите на слабоумните мекерета. Баш вашият терен на действие.

Вече 12 години в страната ни, едно се говори – друго се прави. Старобългарската дума приобщаване, мастити политици заместиха с латинската интеграция. Така по селата никой не разбра за какво става дума. В магазините всичко има, а половин България си е скръстила ръцете в бездействие. Витрините са пълни с чужди стоки, а безработицата бие европейските рекорди. Колкото повече внасяме, толкова по-малко изнасяме. Управниците взимат заеми, децата им получават стипендии, а парното става по-високо от заплатите на простосмъртните. Европриобщаване, ама заднешката. Вместо ние да влизаме в Европа, тя ни вкара стоките си и ни закова на място с борчове. Успокояват ни със свободата на пътуването, пречки нямало! Заживяхме в европейското благоденствие както Хитър Петър, що яде миризмата на скарата с комат хляб.

Кой освен Слави Трифонов може да обясни, че чуждите стоки по витрините са видимата част на една добре разработена победонсна икономическа система? Че за всяко пласирано кило извън европейския пазар, износителят получава финансово насърчение? До кога ще сме лапни-шараните на Балканите?

По-старите седесари си спомнят 60-те години, когато 7-ма американска флота беше хвърлила котва пред Бейрут. Списанието "Плей бой" изпъстрено с мадами по жартиери със цици като балони разнообразяваше горещите нощи на матросите. След Виетнам американската комуникационна техника премахна необходимостта от хартиената еротика и акциите на "Плей бой" се стопиха, като сняг на слънце.

Наскоро находчив гръцки издател обаче, усетил че не всеки българин има достъп до "парещ интернетов сайт" закупи правата на "Плей бой" за жълти стотинки. След това подобно износителите на месо и зеленчуци, уреди получаването от европейската комисия на "помощ за износ на печатна европейска култура" в... България. На всеки пласиран в родината брой – по една брюкселска пара ще влиза в джоба на гъцкия издател. Точно както с немското свинско и френското телешко. Ако той успее да залее страната ни с руски и бразилски стриптизьорки на гланцова хартия, за българските издатели на списания ще останат само просешките тояги, същите на които се подпират родните козари и овчари. Тогава от Брюксел високомерно ще вдигнат рамена :

 

"Как да ви приемем?
Не стига че сте бедни, ами сте и глупави!"

С уважение и надежда:

Божидар Чеков

Париж

26-11-20001 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух