напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



"Ресторант България"


Един от най-популярните герои във френската литература е Сирано дьо Бержорак. Добронамерен благородник, който поради стечение на обстоятелствата не успява да реализира нито едно от начинанията си. Генерал Бойко Борисов, декларирайки своята безпомощност пред организираната престъпност се превърна в достоен наследник на прословутия французин. Силен, но безпомощен той достигна върха на родната траги-комедия с призива си към почетните граждани да напускат ресторантите посещавани от „бизнесмени“. Част от неговите привърженици обясниха, че се шегува. Министър Петканов обаче потвърди сериозността на генералските изявления и подкрепи идеята за бягсво от ресторантите. Според министърът – виновна била приватизацията. Обнародваната полицейска безпомощност ощипа следствието, прокуратурата и магистратурата. От взаимните обвинения и оправдания на службите натоварени със сигурността и спокойствието на гражданите се вдигна такава врява, че подобно на димна завеса, тя за сетен път скри истинските причини за престъпността и нейната сестра - корупцията.

Изявленията на генерала съдържат една голяма истина и една голяма неистина. Вярно е, че притежаването на брониран мерцедес, само по себе си, не е доказателство за престъпна дейност. Същото се отнася до прическа, цвят на костюм и револвер с документ за ползване. В това отношение дуото Борисов – Петканов свирят отбой с право, зощото не разполагат със закон, който да им позволи да отидат по нататък. Закон, който на Запад упълномощава данъчният чиновник да поиска обяснение на собственика на колата, „как се купува имущество на стойност 200 000 долара с 500 лева заплата“ и каква част от тях отиват за държавата? Данъчният чиновник е този, който сигнализира на прокуратурата вероятната несъвместимост между имущество, данъци и доходи. Следствието се задвижва и магистратите се произнасят. Полицайте са тези, които отговарят единствено за правилния ход на нещата. Те не са нито ковбой, нито шерифи, а изпълнители на законния етапен ред.

Твърдението на Генерал Борисов, че парите вече са изпрани и „лошите момчета“ са станали „неуловими“, защото си плащали редовно данъците – не отговаря на истината. Каквото е изядено и прахосано – пито платено. Но човешката машина се зарежда всеки ден. Хората роботят, печелят и плащат цял живот. Държавната система е тази, която отговаря за хармоничните отношения между печелещите повече и печелещите по-малко. Не е необходимо човек да е генерал, за да схване, че данък печалба върху пари във брой, никога и никъде не е реален, а само частичен и в повечето случаи - символичен. Във Франция например, с банкноти се плащат предимно някои специфични дамски услуги. Докато в България от изплащането на заплати до добиването на недвижими имоти се работи със „сухи“ пари! Това означава, че всички видове борци с корупцията и престъпността търсят под вола теле. Българската платежна система реже сама клона, на който седи цялата държава. Да си представим – заплатата на Бил Гейтс или на който и да е голден бойс – „в брой“... Не 20-30 въоръжени спортисти, а част от Американската армия ще бъде необходима за да го опази! Единствените престрелки във Франция се извършват от професионалисти нападащи с минохвъргачки бронираните камиони на превозвачи на банкноти. Парите в брой са най-привлекателната стръв за всички видове далавераджии. Те не остават следи. За тях се казва, че нямат цвят и миризма. На времето, Ал Капоне изнамери прането на пари в брой чрез пералните на Чикаго. Френските бирници и сервитьорите по бистрата, си играят на котка с мишка от край време. Сервирането на филджани кафе на тезгяха се прави без касови бележки и плащането е винаги в брой. Поради това, названието „сива икономика“ е погрешно, защото става дума за „невидима“ за ДДС-то икономика.

С по-скромни джебджийски амбиции, косоварските емигранти разбиха касовите апарати за паркиране в Париж. Парижани ги смениха с апарати работещи с кредитни карти. С премахването на монетите, спряха и похищенията. Да си представим България – без банкноти, а с карти. Всички парични преводи да стават по банков път. Край на куфарчетата и пликовете. Финансова и счетоводна прозрачност на сделките – достъпна за обществен и данъчен контрол, както става на Запад. Това е единственият начин за борба с престъпността и корупцията, със стрелбите и взривовете. Това е истинският път към Евроинтеграцията. Друг път няма.

Ако българските законотворци продължават да се преструват, че не виждат, че не знаят и че не могат. Ако се вайкат пред последствията, вместо да атакуват причините водещи до улични гърмежи, нови вълни работоспособни граждани ще напускат не само ресторантите, но и България. В последствие цените на билетите на останалите – неизбежно ще поскъпват.

 

Париж 18/10/2003г.

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух