напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Етническата комка


В първоначалното училище „Константин Фотинов“ в Лом, на чина пред мен седяха две циганета. Те бяха братя, но понеже единият беше повтарял, другият го беше настигнал. Казваха се съответно Ленин и Сталин. Сигурен съм в две неща. Първо, че когато баща им ги е „кръщавал“, го е направил за да ги осигури материално и второ, че те отдавна са с други имена, но тънат в същия социален недоимък в който ги оставих навремето. Тогава обаче, нямаше избори.

За четиринадесет години „демокрация“, въпреки парламентарната представителност на малцинствата, въпреки стотиците фондации и асоциации, користното използване на етнически различните български граждани, никога не е лъсвало, както на последните местни избори. Купуването на гласове с кило захар и 10-20 лева, през 2003 година, повдига въпроси, които не могат да останат без отговор. Най-важните от тях са: какво означава „национална доктрина“? И вярно ли е че България е „етнически модел“?

Когато в една и съща махла, на един и същи град затънал в социално бедствие се дават няколко степендии на деца, смо защото са мургави, националното единство се разклаща със всичка сила. Доктрината на етнически квоти, въпреки нейният пълен провал в Македония и Афганистан продължава да се прилага без сериозна опозиция. Не се вади никакъв политически извод от неуспешните, понякога драматични опити за създаване на мултиетнически държави. Дори стрелбите и пламъците започнали да избухват все по-близко от „Близкия изток“, изобщо не вълнуват софииските политолози. Никой не забелязва, че основната причина, която задържа все още „американските ни приятели“ в Ирак, не е краят на победоностната „освободителна“ война, а опастността от между етническа гражданска война. Защото бомбите които разбиха диктатурата, показаха липсата на национална иракска доктрина и държавна структура, способна да замести старата. Без нея, разрешението на етническите, религиозни и икономически интереси намира отговор само чрез оръжие.

Прави впечатление, че богати страни като Франция и САЩ, чиито население е пъстро-етническо, нямат (или са решили да нямат) малцинства. Техните конституции и закони не признават, не позваляват и дори преследват всички видове етнически сгрупирания. Националните им доктрини работят в полза на общества, съставени от равноправни граждани и гражданки, без етнически и религиозни разлики. Нашата южна съседка Гърция, по свой начин, върви по същия път. Освен „класическите“ гърци, тя е населена с два милиона турски гърци (чиито майчин език е неразбираем за атинските им сънародници), три милиона островяни, един милион помаци, петстотин хиляди македонци и още толкова албанци. Въпреки, че разполага с министерство за Тракия и Македония, Гърция не признава наличието на малцинства.

През 1991 предупредих Председателя на Народното Събрание — Стефан Савов, че партия като ДПС е без бъдеще, защото в Страсбург, няма етнически партии. Той ми отговори, че създаването на ДПС е изкупителна цена за насилствения „Възродителния процес“. Един от най-уважаваните политици на „прехода“ предпочиташе забиването на етнически клин в българското общество, вместо търсене на отговорност за извършените престъпления! Виновността на неколцина от тодорживковото обкръжение се прехвърляше върху всички българи.

Безчинствата на комунистическата диктатура не продължиха само един период, а цели 45 години. Няколко поколения неблагонадежни българи, заедно с представителите на малцинствата преминаха за „превъзпитание“, през лагери и затвори. Нито дажбите на българите бяха по-голями, нито техните норми по-малки от тези на турците. Равнопоставенноста в най-трудните условия за живот, родиха приятелски отношения на солидарност и взаимопомощ. Нито една книга, нито един филм посветен на „Възродителния процес“ не споменаха нищо за българите, които бяха и останаха близки с българските турци. От две неща едното: или техните автори не познават реалността, или нямат интерес от нея.

В последно време, водачът на ДПС — Ахмет Доган, схванал, че на европейците им настръхват косите, като чуят за етнически партии, изведнъж се обяви за „либерал“. Явният му апетит за фондовете на евро-либералите е разбираем. Каква е ползата обаче за българските турци от остроумието на техният водач? В политиката хитрината е качество, но само когато е в полза на обществото.

В последно време Европа връща редовно наши цигани. Същото прави и Турция с българските турци. Всички тези принудителни „екскурзии“ вредат на образа на България и опровергават старателно поддържаната илюзия, че сме „модел“. Ако наистина бяхме за пример или образец, все някоя друга държава щеше да ни имитира. Такава обаче не се намери. Това означава, че служим за опитно поле на разни международни институции и вместо „модел“, ние сме си просто изключение...

 

26/11/03 Париж

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух