напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Проблясъци от мъглата на емиграцията


Някъде към края на декември 1984 година, аз слезнах на метро Аржентина и забързах към улица Брюнел. Там не делеч от Триумфалната арка, в един заден двор, се намираше седалището на Б.О.Д. Българското Освободително Движение с председател Ценко Барев беше най-голямата и структурирана антикомунистическа организация зад граница. Всяка събота сутрин в упушената канцелария на бай Ценко се събираха земеделци, демократи и анархисти. Понякога идваха и представители на други балкански народи: гърци, сърби, албанци, румънци...Дискусиите бяха противоречиви и бурни, но свършваха обезателно с приятелски ръкувания. Повечето от политическите емигранти бяха минали през различни балкански затвори и толерантността, която ползуваха в приютилата ги Франция, налагаше известен самоконтрол и дисциплина. Бай Ценко, потънал в един скърцащ стол, даваше последователно думата на присъстващите, дърпайки равномерно в една стара и изхабена лула. В повечето случай той слушаше търпеливо споровете и взимаше думата накрая, с дълго заключително слово. Лежал в затвора и по царско и по комунистическо време, Барев се ползуваше с безспорен авторитет и уважение. Той поддържаше с Георги Папандреу приятелски отношения още от времето на гръцката военна диктатура. Говореше се, че има личен достъп да Франсоа Митеран. Под негово ръководство Б.О.Д. издаваше списание „Бъдеще“, с повече от 3 хиляди абонати пръснати по целия Свят. Повече от десет години аз пишех за него. От начало сътрудничеството ми беше епизодично. Постоянният настойчив въпрос на Бай Ценко: „къде ти е новата статия“, се превърна в насърчителен, творчески допинг и присъствието ми в кантората му от епизодично, стана редовно. В тази последна за годината събота, аз с изненада открих, че пред вратата на организацията имаше внушителна опашка. Десетината мъже, чакащи под ледения декемврииски дъжд, не бяха дошли с ръкописи. Небръснати и с хлътнали бузи, те явно търсеха помощ. Без много усилия, аз си пробих път и открехнах вратата. Канцеларията беше толкова пълна, че всички присъстващи стояха прави. За разлика от друг път, никой не говореше. Само Ценко Барев стискаше нервно телефона и се обясняваше възбудено на френски. Като ме видя, той махна с ръка към съседното помещение:

— Остави си ръкописа на Благо. Днеска няма да се събираме. Трябва да помагам на „наште турци“.

Чувал бях, че в България стават кървави разправии заради насилствената смяна на имената. Но не бях предполагал изобщо, че етническите проблеми от Лудогорието и Родопите ще стигнат до Париж. В съседното помещение се намираше машината на която печатахме списанието. То също пръщеше от хора. Благо Славенов, който беше нещо като „Македонски“ от Под игото, лепеше кориците на последния брой.

— Излязохме с декларация — каза той и ми протегна пресно отпечатан лист хартия. После се наведе и извади из под масата буца българско сирене.

Докато четях „декларацията“ той раздаваше комати хляб на присъстващите. Тръгнах си без да оставям ръкописа. Признателността, която прочетох в очите на „наште турци“, размести внезапно иерархията на важностите в съзнанието ми. Едно силно предчувствие не ме оставяше на спокойствие, защото се нуждаеше от потвърждение. Едва дочаках понеделника. Малко преди обяд застанах пред вратата на турската легация, намираща се в центъра на града. Там нямаше опашка. Нито на другия ден, нито на другата седмица. Около турската легация в Париж, в бурното начало на 1985 година, не се случи нищо. За разлика от струпването на политически емигранти пред канцеларията на Ценко Барев, там всчико остана спокойно. „Наште турци“ потърсиха помощ не като преследвано турско малцинство, а като български граждани, чиито права бяха погазени. Въпреки комунистическите безчинства, доверието им в бъгарите беше непокътнато, защото те съзнаваха, че съдбата ни е обща.

 

Париж — 18/01/04

Божидар Чеков

 

 

ДЕКЛАРАЦИЯ НА Б.О.Д.

 

Бъгарското Освободително Движение осъжда решително престъпната политика на насилие и дискриминация, която българските комунисти провеждат по отношение на помашкото население и турското малцинство в страната. Мерките за смяна на имената нямат нищо общо с традициите и свободолюбивия дух на българския народ. Изразител на борбата за свобода и независимост на всички българи, без разлика на раса, религия език и култура, Българското Освободително Движение заявявя, че се бори и ще се бори с всички средства за премахването на подобни насилнически методи. Всички граждани на страната трябва да се ползуват с еднакви права и да изпълняват еднакви задължения. Българското Освободително Движение настоява час по-скоро да спрат издевателствата срещу нашите сънародници. За всяка невинна жертва да се търси отговорност и възмездие! Българското Освободително Движение призовава всички българи, вътре и вън от страната, без разлика на тяхната етническа принадлежност, да обединят усилията си и да смажат престъпния режим — символ на тирания, безправие и национално предателство.

 

Париж - януари — 1985 година

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух