напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Прилики и разлики с белите хора


Още отекват в ушите ми думите на един съученик: „А бе и при вас е същото, и във Франция има корупция“... Да, ама не. Приятелят ми не беше нито първият, не ще да е и последният, който с едно махване на ръка, омаловажаваше икономическата и социална гангрена разяждаща България. Вярно е, че във Франция не всичко е кристално чисто, нито приказно красиво. Има и венерически болести и кражби и убийства. Но като цяло обществото, благодарение на букета от лостове на демокрацията върви напред. Болестите се лекуват по-добре от където и да било другаде, кражбите се разкриват, а убийците свършват зад решетките.

Миналата седмица избухна аферата „Пиер Бедие“ — Държавен секретар към Министерството на правосъдието с ранг на Министър. Негова бивша позната се сетила, че съпругът й преди пет години дал плик с банкноти на Министъра, за да получи държавна поръчка. Вестниците писаха за случая точно два дена. На първия ден, прокуратурата заведе дело срещу Пиер Бедие. На втория, той си даде оставката и веднага бе заменен с друг Министър. От тогава, правосъдието разследва случая, а вестниците го забравиха, защото всяка институция си върши самостоятелно и независимо работата. На 24 януари т.г. в Германия — Зам. министърът по въпросите на труда, Флориан Герстер, също подаде оставка, поради подозрения за корупция. През последните десет години — шест френски министри подадоха оставки поради заведени срещу тях дела. Двама — прекараха няколко години зад решетките.

През това време в България непрекъснато се говори и пише за корупция. Редовно се събират специални парламентарни комисии. Имена на министри се търкалят по уводните статии на вестниците, докато се превърнат в символ за присвояване и съсипване на държавно имущество. Междувременно половин дузина банкери взеха безнаказано южноафриканско поданство. Във Виена гъмжи от български дюкяни. В швейцарския град Цуг се спотайват кантори-пощенски кутии. Безконтролно си текат многоцифрени електронни банкови преводи от Кипър. А в София, прокурори се правят на журналисти и дават гръмогласни интервюта. Новинарите пък се вземат за следователи. В края на краищата магистратите вкарват в затворите само крадци на кокошки. В същото време, българската медийно-съдебно-депутатска гилдия, не спря да пътува из Европа, да посреща и изпраща западни колеги, настоятели и съветници. Обучаващи и обучени си лежаха на хвърчащото евро-килимче, оплюскаха милиони доволни, че не газят калта на ежедневието. Ако не бяха уличните гърмежи, редовият български гражданин би могъл да си помисли, че навсякъде е така, защото всички са маскари. „Става дума за пари, за много пари, затова не се оправяме.“ — вдига отчаяно рамене друг приятел. Да, ама не! Пари има и другаде и то много повече от България. Независимо от социалните разлики, парите като цяло са собственост на всички. От степента на справедливост на разпределението им, зависят отношенията между членовете на обществото. Хората не се раждат цивилизовани или увълчени. Те стават такива. Нагледен пример са милионерите. По външен вид, нищо не различава българските от френските. И едните и другите карат същите коли. Носят същите костюми. Пият същите питиета. Понякога посещават и същите яхти и заливи...Най-очебиещата разлика между тях са телохранителите. Докато френските милионери се разхождат сами, българските им колеги са охранявани. От къде идва спокойствието на едните и предпазливостта на другите? Да оставим настрана начина на забогатяване, защото с изключение на поставените лица, успелите нe са забогатели от лежане. Липсата на всеобща признателност към тях не бива да се търси в народопсихологията, а в данъчната система. Връщаме се отново към парите и тяхното преразпределение. Докато френските милионери връщат на държавата до 70 на сто от доходите си, българските им колеги в много случаи изобщо не плащат данъци! Циганите, които никога не спят сами, отлично знаят, че този който дърпа чергата — оголва другите.

В изнемогващия български бюджет, недостатъчното облагане на милионерите, неизбежно предизвиква повдигане цените на тока и на останалите държавни монополи.

От добиването на собственост до преразпределението на капитала и плащане на данъци, българското общество не спря да се гърчи от една кървящата социално-икономическа язва. Армия от адвокати, консултанти и нотариуси правят всичко възможно тя да не зарасне, защото се препитават от нея. Преди 25 века древните гърци измислиха парите за да позволят на родилите се без земя, но способни граждани — да станат собственици. За разлика от другаде, където забогатяването е стимул, в България поради гнилостта на системата, то ражда завист и неприязън. Зачестилите улични убийства показват, че нито високите дувари, нито въоръжената охрана могат да гарантират живота и спокойствието на преуспелите българи.

Липсата на държавническа воля и политическото бездействие насърчават най-конкретния и груб начин за преразпределение на богатствата — оръжието.

В близко бъдеще, някой друг приятел вероятно ще подхвърли:

„И във Франция има гърмежи“. Да, ама не.

 

Париж — 25/01/04

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух