напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Американските избори през френски очила


Американската църква в Париж организира в първите дни на февруари политическо събрание на живеещите във Франция граждани на САЩ. Организаторите очакваха 500 души — дойдоха 1100! Предстоящите президентски избори на фона на войната в Ирак и последните резултати от предизборните състезания на Демократите бяха в центъра на дебатите. Пристрастната външна политика на Джордж Буш и хвърлянето на жупел върху Жак Ширак започва явно да дотяга на обкръжените с френски приятели американци. След като главният инспектор на ЦРУ в Ирак — Давид Кей, подаде с трясък оставка пред онемелият от изненада Конгрес, изявленията на американските управляващи, че който не подкрепя Буш е антиамериканец, будят само иронични усмивки. Със всеки изминат ден става все по-ясно, че оръжията за масово унищожение не съществуват. Че Саддам не е заплашвал Запада с нищо и оправданията, че бил могъл евентуално да го направи са меко казано — „след дъжд качулка.“ Връзката между Ал Кайда и Ирак, не е от преди, а последствие на войната. Разрушен и безпомощен Ирак се превръща постепенно в плячка на крайния Ислям. Общественото мнение отбелязва, че единственият нагледен резултат от похарчените за войната — 100 милиарда долара, са 500-те ковчези на американски военнослужещи. Вълната от разочарование, която расте пропорционално на броя на жертвите се подхранва от непонятното поведение на самият Джордж Буш. Неговото посещение на фронта „скришом“ за коледните празници, не възхити никой. Все повече гласове повдигат въпроса: защо най-убеденият в необходимостта от тази война и Главнокомандващ американската армия — не присъства на нито едно погребение на негов войник?!

На дипломатическия фронт блокажът е пълен. Отказът на мнозинството страни членки на НАТО да участват в иракската авантюра е окончателен.

В ООН американската делегация от обвинител се превръща постепенно в обвиняем. Европейците се измориха да предупреждават и да обясняват на обкръжението на Джордж Буш, че сляпото им твърдоглавие не вещае нищо добро. Колкото и да е богата и силна Америка тя не може сама да решава съдбата на Света. Външните съвети, обаче дадоха обратни резултати. Единственият изход оставаше избухването на някакво неочаквано вътрешно-политическо събитие. По всичко изглежда, че то се задава. Гръмките крачки на Джон Кери към кадидат-президентското място завариха екипа на Буш неподготвен и объркан. Настрана от традиционното съперничество между републиканци и демократи, двуметровият сенатор от Масачузетс, се превърна в знаменосец на пожертваното във войната във Виетнам поколение. Вече 30 години зрее един никога не изяснен вътрешно-американски абцес. Той засяга изпратените в мочурищата младежи и мамините синчета изплъзнали се от Виетнам благодарение на връзките на татко. 60 000 семейства пазят спомена на загинал син, баща или брат. Два пъти повече са осакатените и болни бивши военнослужещи. До ден днешен, те не получиха никакъв задоволителен отговор от страна на политиците, на въпроса който не им позволява да спят: защо аз, защо той, а не „те“? Един от конкурентите на Кери — Генерал Уесли Кларк, завършил с отличие „West Point“, също беше проявил героизъм в битките на делтата Меконг. Но негов първи поддръжник се оказа освободилият се от служба „по здравословни причини“, бивш Президент — Бил Клинтън. Избирателите и общественото мнение застанаха зад човека, който на 20 годишна възраст се записва доброволец и става картечар на моторна лодка. В продължение на две години Джон Кери защитава честта на Американското знаме, стреля по партизаните на Виетконг и спасява бойци с цената на живота си. Награден три пъти за храброст, Джон се завръща в САЩ и повежда движението за прекратяване на войната. Във Виетнам вече са загинали 55 000 момчета, между които 5 лични приятели на Кери. Самият той е раняван.

Притиснати от въпросите на журналистите, съветниците на сегашният обитател на Белия дом, извадиха от нафталина фишове със заплатата на Буш-младши войник, като доказателство, че не е бил дезертьор. Обвинение което никой не е отправял към него. В сравнение с медалите на Кери, фишовете на Буш идват по-скоро като потвърждение на упреците, отколкото като оправдание. В последните 6 месеца в САЩ бяха публикувани 12 книги с неприятни подробности от биографията на Джордж Буш. Всички единодушно описват, как сегашният Президент кара служба в Националната гвардия на щата Тексас, където баща му е сенатор. На всичкото отгоре, през лятото на 1972 година следите му се губят, в някаква неограничена отпуска, която никой не му е давал. В същото време във Виетнам загиват по 300 американски младежи на седмица!

Сочейки смело с пръст личността на Президента и неговата отговорност за войната в Ирак, Джон Кери заплашва огромни икономически и геополитически интереси. Бивш прокурор вкарал в затвора двама главатари на „Cosa Nostra“ от Бостън, осем месеца преди изборите той всява истински смут в управляващата върхушка. Задава се жестока битка, на най-големият политически ринг на Планетата. Американците обичат мачовете тежка категория и Светът ги обича, защото са способни да ги организират. Бурята която започва е вярна на американската традиция за непримирима борба за истина и справедливост. Някои вече сравняват Джон Кери с Абрахам Линколн, други с Джон Кенеди. Трети дори се молят да не го сполети съдбата, на застреляния в Далас Президент. Между тях е и френският му братовчед и бивш Министър Брис Лалонд. Като дете Джон Кери е прекарвал лятните си ваканции на френския бряг на океана. Говорещ езика на Волтер, той познава добре Европа и никой не се съмнява, че ако Джон Кери стане Президент, диалога и приятелството между американският народ и европейците ще бъдат коренно различни от настоящите.

Затова Жак Ширак мълчи. Мълчи и стиска палци.

 

Париж — 12/02/04

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух