напред назад Обратно към: [Стрелецът от Айфеловата кула][Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Паспорт за разума


Българската азбука идва от чужбина. Покръстени сме от чужденци. Апостолът на свободата е наименуван "Левски" в борбата му за освобождаване на чужд народ. Въпреки че е притежавал (и) френски паспорт, Георги Сава Раковски е поставил основите на съвременната българска армия.

Поради географското ни положение и незавидната историческа съдба най-светлото и най-мрачното в паметта ни е свързано с "чужбина". Официално се смята, че България е загубила окончателно около 30% от територията си и около 20% от населението и е пръснато извън страната.

Българският народ е преминал през най-трудните изпитания благодарение на последното богатство, което никой не е могъл да му отнеме - националното му съзнание. В настоящата икономическа и морална криза по празните рафтове на хлебарниците се появиха политически плъхове, които безскрупулно задърпаха последната струна, която ни остава - струната на българщината.

Говори се за поданство, пише се за гражданство, спори се за народност, спекулира се за националност. Кой бил българин по рождение, кой по месторождение, кой по произхождение... Тесногръди интереси дърпат дрипавата черга, без да си дават сметка, че братораздорът води до всеобщо отслабване и обедняване.

Повече от десет века границите на България са мърдали като акордеон. Колко нашествия, колко насилие и кръв е изтърпяла земята ни! Родени на важен геостратегически възел, българите са като трън в очите на доста международни диригенти. Всеки път, когато сме се събирали под една стряха, световните кумчовълчовци са ни пръскали като пилци. Страната ни е приказна, историята - кошмар.

След падането на стената унгарците от Америка заработиха активно със сънародниците си. Поляците от цял свят заинвестираха в полша. Дори и внуците на белогвардейците подадоха ръка на новите руски "бизнесмени". Само българите на опашката на Европа, се замерят с... конституцията!

Република България нито е самостоятелна планета, нито континент. Тя е една от най-рядко населените страни в Европа. Дълговете и са огромни. Възможностите за оправяне - малки. Всичко зависи от далновидността на законодателите й. Третата световна война е икономическа. В страните, които са начело, паспортът е документ, който дава еднакви права и еднакви задължения на всички и на всеки...

Той е част от "равния старт". Произходът е без значение. Разлики има, но те са резултат на дейността, на качествата и на способността. Няма място за тълкуване, за празни приказки и разхищение на вестникарска хартия. Бившият френски министър - председател Едуар Баладюр за малко не стана президент. Никой никога не упрекна Баладюр, че е роден турски гражданин и че пристига в Марсилия на десетгодишна възраст.

Първият съдия-следовател на Френската република се казва Ева Фразет Жоли. Прочула се със следствието коло бившия министър Бернар Тапи, тя вкара в затвора за нуждите на ново следствие президента на най-мощното френско предприятие - петролната групировка "Елф Акитен". Шестдесет милиона французи следят с възторг действията на смелата жена. Нито един упрек не се чу, че е родена в Норвегия и че добива френско гражданство чрез женитба...

Джими Голдшмит е френски депутат в Европейския парламент в Страсбург. Той е с две поданства: френско и английско. Двете велики сили се надпреварват коя да го спелечи, за да работи за нея. Възможно ли е да бъде иначе като се знае, че "златният" Джими е един от най-богатите хора в света!

Страните от Западна Европа премахнаха границите, премахнаха митниците и уеднаквиха законите си. Повече няма френски, няма немски, нито италиански паспорти. Всички граждани пътуват с паспорта на общността. Испанци могат да притежават имоти в Германия и франзуци могат да кандидатстват за кметове в... Италия. Създадени бяха съединените щати на Европа.

Докато богатите страни се обединяват, за да стават още по-богати, изнемогваща България дели децата си на филийки. Има български граждани с червени паспорти, има със зелени. Има постоянно живеещи и временно пребиваващи. С ЕГН и без ЕГН. Всички имат право да гласуват, но не всички имат право да бъдат избирани! Дори и месторождението стана обект на свади. Грозни препирни около отживели понятия. Как може в края на ХХ век да се гледа сериозно на "месторождението" като ценз за политически права? Ако се върви в тая посока, днес хора като Гоце Делчев, Евлоги Георгиев, Симеон Радев, Г.М. Димитров, Димитър Талев, Трайчо Костов и хиляди други не биха могли да ползват същите права както останалите членове на нацията! В такъв случай какво означават защитата на българите от западните покрайнини и отказът да се признае "македонската нация", ако не се дават еднакви права на всички, които се чувстват българи.

Между 1948 и 1990 година задграничните паспорти бяха монопол на номенклатурата и на хората, които се въртяха около нея. Простолюдието и опозицията или трябваше да си налягат парцалите, или да бягат от тоталитарния казан. Днес на Запад стотици хиляди българи, снабдили се по силата на обстоятелствата с "чужди" паспорти. Фактът, че те притежават "чужд" документ за самоличност не означава, че те са по-малко българи. Всички граждани на Израел са с двойно поданство. Това им позволява да пътуват без визови препятствия, да установяват връзки по целия свят и да увеличават влиянието на Израел. Една "тапия" не прави човека нито по-добър, нито по-лош. В даден момент тя му дава нови възможности.

Преди няколко месеца почина най-голямата фигура на гръцката политика - Андреас Папандреу. Живял дълги години в САЩ, той беше и американски гражданин. Това не му попречи нито да бъде избран, нито да защитава докрай и навсякъде единствено интересите на Гърция.

Между българите на Запад има неуспели, но има и успели. Има скормни, но има и хора с възможности. Единственият български представител, който им хлопа на вратата, е просешката тояга на "Мати Болгария". В това време българският законодател прави всичко възможно, за да ги държи настрана от приватизацията, далеч от политическия живот.

Съвременният човек може да пътува със скоростта на звука, а българската конституция изисква 5-годишен престой в България за кандидат-президентите. Нашите законодатели предпочитат "местоживеенето" пред реализираното, доказаното и полезното. Приложен на Запад, законът за 5-годишния престой би лишил Франция от Де Гол, Испания от Фелипе Гонсалес и Португалия от Марио Суареш.

Българската конституция е един обречен документ, защото не обединява, а разединява нацията, не стимулира, а пречи на конкуренцията. Тя е неспособна да води нашия народ към бъдещето, защото не държи сметка за... миналото!

Скалъпена набързо, тази конституция е последния вик на една заминаваща си система.

Демокрацията и Капитализмът са всичко друго, освен файтони със запазени места. Конкуренцията между хората и предприятията е постоянна, а ситото на РЕЗУЛТАТА - безпощадно. Всеобщото съревнование може да бъде прието от обществото само когато законите гарантират РАВЕНСТВО в шансовете на участниците!

Разликата между Балдуиновата кула и нашата конституция е, че едната е от камъни, а другата от думи. Първата е вечна, втората може да се промени. Българските законодатели пътуват, виждат и четат. Те би трябвало вече да са разбрали, че България ще влезе в Европейската общност само когато законите и се приобщят към европейските, а не обратното.

Нищо не минава по-бързо от времето и "за глухите камбаните два пъти не бият". От 1 януари 1996 година задейства митническа спогодба между ЕС и Турция. От тази дата най-активният инвеститор в южната ни съседка са европейските граждани от турски произход. Ако притокът на пари продължава, в 2000 година първият инвеститор в Турция ще бъдат турците от Европа!

 

В заключение аз, авторът на настоящата статия, прибавям кратка биографична бележка. Имам двойно поданство и се гордея с него. Вторият ми паспорт ми позволи да пътувам по целия свят като свободен и равноправен човек. Да избирам и да бъда избиран, без някой да ме упреква, че съм роден в град Лом. Благодарение на него открих в Егейска Македония къщата на прадядо ми, където се е крил Гоце Делчев. След убийството на комитата, прадядо ми и прабаба ми са натоварени на кораб за Диарбекир. Те никога не са си получили българските паспорти, защото умират по пътя.

 

 

(Тази статия бе публикувана, с малки съкращения, от в."Дума" през август 1996 г.)

 


напред горе назад Обратно към: [Стрелецът от Айфеловата кула][Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух