напред назад Обратно към: [Стрелецът от Айфеловата кула][Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Българо-френска мешана скара


За да дойдат това лято в България, дъщерите ми, родени от смесен брак, поставиха като условие да доведат връстничките си - четиринайсетгодишната Жаклин и шестнадесетгодишната Стефани.

Заклет противник на пирамидалните туристически групировки и културно-коктейлни центрове, аз веднага оцених откриващата се пред мен възможност да превърна думите в дела. Нали най-късия път за опознаване на хората си оставаха хоризонталните и преки отношения.

- Съгласен, - казвам - те си плащат самолета, останалото поемам аз.

Докато дъщерите ми се впуснаха радостно към телефона, аз пресметнах инвестицията набързо. Четири доволни и почернели учинички наесен в Париж означаваше че в четири френски класа щяха да се показват цветни снимки и да се говори добро за България. Завърнали се по домовете, учениците щяха да продължат разговорите за непознатата, слънчева страна. Глобално, "инвестицията" можеше да достигне до 500 френски граждани. Резултат конкретен и неоспорим, постигнат без "шведски маси" и пресконференции. Ако всеки от 5-те хиляди българи, живеещи във Франция постъпеше като мене, над 3 милиона платежоспособни летовници щяха да научат, че в Европа все още съществуват първокласни плажове, където почиващите не са наблъскани като сардини. За целта организирах сигурна приятелска мрежа, способна да скрие грозните пукнатини на разпадащата се българска държава. За всеки случай пристигнах два дни по-рано. Проверих всичко: леглата, на които момичетата щяха да легнат, пясъка, по който щяха да стъпват. Дори се гмурнах с маска под водата, за да видя как стои положението там.

Знаех, че срещата с българската кухня е решаваща. Затова от самолета ги заведох в реномиран ресторант с безкрайно дълго меню. Трите момичета и жена ми се вслушаха в препоръките на сервитьора и избраха бързо. Последна Жаклин, която не тежеше повече от 45 килограма с мокри дрехи, прелистваше бавно и недоверчиво страниците. По едно време пръстчето и се спря и тя отсече:

- Това искам!

- Мешана скара - прочетохме в хор.

"Браво на Жаклин!" - казах си аз, като я гледах с умиление как се радва на сочните нашенски мръвки. "Наистина има хора, родени с късмет. Колко пъти например някаква си баба попълва за първи път фиш за тотото с рождените дни на внуците си и хоп - шестица! Ето го и това дребничкото момиченце, което не е и сънувало къде отива, час след стъпването на българска земя си поръчва не какво да е, а МЕШАНА СКАРА! Браво на изтънчения френски нюх!".

Същата вечер, обаче, в един друг ресторант, възхищението ми бързо охладня, когато пръстчето на Жиклин отново се спря пред прочулата се вече скара. Внезапно осъзнах, че ръкопляскам на автогол.

Разликата между държавния и семейния бюджет е, че докато първия е бездънен, вторият си има и дъно и таван. Аз бях предвидил всичко освен 20-дневна консумация на мешана скара.

Новосъздаденото положение наложи енергична кулинарна стратегия. Под носовете на французойките затанцуваха бисерите на българската кухня: лозови сърми, мусаки, бюреци, яйца по панагюрски... Дори колега-летовник, доловил смисъла на моята борба, се притече на помощ с бурканче копър (което си носел от София), в момента, в който поднасях на моите гости тиквички с кисело мляко и чесън. Момичетата пробваха, взимаха повторно, искаха рецептите. Само Жаклин продължаваше да се мръщи:

- Аз това не ям! - беше постоянния и отговор.

Веднъж не издържах и изгубих самообладание. Открил бях един ресторант, в чието меню няма мешана скара. Преднамерено заведох в него моите гостенки и зачаках сервитьора да оповести на Жаклин "лошата новина".

- Мешана скара нямаме, - започна той - но ще направим специално за вас.

"Гледай го ти него, ахмакът му с ахмак! - избухнах мислено аз - нямал, но щял да направи специално за нас!".

До края на вечерта аз не само се успокоих, но дори поздравих сервитьора със сто лева. Нали от години проповядвам капитализъм за България. Длъжен бях да превърна думите в дела...

За да спася "инвестициите", спрях "Мускатовата" и "Сливенската перла". Ударих го на кашкавал пане и вода от чешмата.

В деня на заминаването поведох групата към автобуса за летището. Момичетата бяха добре обгорели и доволни. Най-доволен бях аз. Чрез моите французойки бях хвърлил семена в полза на неизбежната приватизация на туризма. Дано се намери кой да жъне...

Автобусът потегли и аз вдигнах машинално ръка. От един от прозорците се подаде главата на Жаклин:

- Мерси боку-у-у! Догодина пак ще дойда! - викаше радостно тя.

- Добре ще си дошла, - извиках в отговор - но с татко ти-и-и...

Дано да ме е чула.

 

Созопол, Август 1995 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Стрелецът от Айфеловата кула][Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух