напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Пазете се от новите еничари!


Приятелят ми беше най-успелият българин в Париж, от новата вълна дошла тук след падането на "стената". Предприемчив и пресметлив той беше създал малко предприятие за компютерни услуги, чиито растеж внушаваше уважение.

- Ще заминаваш ли? - попита ме той, като ми подаваше чаша уиски.

- Къде да заминавам? отговорих недоумяващ.

- За "Българският Великден"...

- Не. Първо не съм канен, но дори и да ме поканят, няма да отида за да служа за "саксия".

Приятелят ми не отговори нищо, но явно размисляше.Той също не беше поканен, но въпросът за колективното показно връщане на подбрани младежи, го интригуваше.

Апартаментът му беше нов, още необзаведен, на последния етаж на качествен блок. Двете тераси, разположени в противоположните краища, позволяваха на любителите на красиви гледки, да са на слънце по всяко време на деня. Приятелят ми, в качеството на екскурзовод, описваше с нескрита гордост бъдещото разположение на дивани и канапета. По едно време, той почука на една врата и след като чу отговор, я отвори. После взе позицията на рефер, който се готви да брои точките.

- Ела да те запозная с братовчед ми. Той е един от "избранниците".

Слабичък 35-36 годишен мъж, по чорапи, седеше пред компютърен екран и натискаше клавишите. Прекарал десетина години в Щатите, той явно не беше успял да "пробие" там. Въпреки, че живееше при братовчед си, младият мъж ми подаде ръка с високомерието на човек, който знае много повече от простосмъртните. Той наистина знаеше много, защото работеше като "наблюдател" за някакъв американски център, издаващ икономическо-политически електронен бюлетин, с ограничен достъп. Неговата сфера на "наблюдение" бяха страните от Източна и Централна Европа. Конкретно казано, човекът по чорапи беше платен да подслушва, какво става на Изток и да го праща по "E-mail" на работодателите си. Те от своя страна подреждаха, анализираха и продаваха "сведенията" на банкери, политици, дипломати или... военни. Ако румънските миньори или българските студенти излезат на улицата, ако госпожа Путин пазарува в Кипър или Виена съвременните разузнавачи предават чрез Интернет към "ушите" на сателитите. Развитието на комуникациите, отвори огромни възможности за проучване и предвиждане на евентуални събития чрез наблюдение и подслушване. Защото между разрухата на старата система и построяването на новата, съществуват реални възможности за печалби. Акулите най-много се въртят около потъващите кораби. Големите удари обаче са свързани с големи рискове. За да бъдат намалени те, Западът опъна огромна разузнавателно-проучвателна паежина над Централна и Източна Европа. На времето "западните агенти" , бяха принудени да ходят на място, да правят снимки, да вербуват местни хора, или да прелитат над Съветска Русия със свръхзвукови самолети. Това бяха мъжаги, владеещи огнестрелното оръжие, морза и бокса, колкото унгарските музиканти - цигулката. Генералният им щаб се намираше във Виена.

Интернет помете традиционните шпионски централи и създаде нови работни места за разузнавачи "по търлъци". Безопастните условия за работа на новата професия обаче, доведоха до инфлация. Без Берлинската стена, напливът от кандидат-подслушвачи, репортери и пишман-журналисти стопи паричното възнаграждение за свършената работа. Заплатите им са нищожни, между 500 и 1000 долара, или от 5 до 10 пъти по-ниски от западните журналисти. По понятни причини те намират подслон при лелки, чичовци и братовчеди. За да компенсират пълната си незначимост на Запад, нашенците платени от чужди централи и агенции, се надуват като пуйки, пред всеки срещнат сънародник.

- Никой не е избирал хората, които заминават за "Българския Великден".- започнах без заобиколки аз.

- Избори имаше през 1997 година. - отговири с восъчна усмивка "избранникът".

- Става дума за теб, моето момче! Теб никой не те е избирал! - станах по-конкретен аз.

- Мен лично Министър-председателят ме покани с писмо! - самодоволно отговори той.

- Демокрацията не признава нито лични, нито частни, нито групови покани. Власта не може да избира, на мястото на избирателите!

- Какво общо има Демокрацията с инициативата на Правителството? - попита привидно разсеян българо-американецът.

- Как така какво общо, че именно привидната Демокрация и нейната рожба - привидната Реформа, са виновни за икономическия срив на България.

- Пълна грешка, Демокрация и икономика са две различни неща. В Сингапур няма избори, хората живеят в наколни жилища, а Брутният вътрешен продукт превишава 25 хиляди долара на човек!- високомерно отсече учасникът в "Българския Великден".

Представих си моя събеседник, държащ предизборна реч в Софийския университет, предлагайки сингапурския модел на бъдещите български граждани. Колко ли пожарникарски команди ще са необходими за да го спасят от линчуване? В същото време изпитвах творческа благодарност към него и идеите му. Без да иска, "Разузнавачът по чорапи" ми беше доставил скъпоценен материал за писане. Край на изборите! Хората на власт стават несменяеми. Държавниците управляват само с покани. Българските граждани, подобно на Сингапурските, се настаняват в наколни жилища, без парно и топла вода. Работният ден става от тъмно до тъмно. Брутният вътрешен продукт започва да гони Сингапурският. Настъпва бленуваното от всички инвеститори спокойствие на... феодализма.

Само че при феодалният строй няма да има нужда от политически, стратегически и икономически подслушвачи...

 

01.04.2000 г., Париж

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух