напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Бомба в гнездото на гущерите


В джамиите мирише на чорапи. Нормално е, след като събуването е задължително. Понякога обаче се усещтат неприятни миризми без никой да се е събувал. Когато това става в лъскави салони с претенциозни кокони и високомерни кавалери, под кристални полюлеи и акорди на ренесансови валсове, редовият демократ се пощипва скришом, защото мисли, че сънува.

От години Виена вони от миризмата на милиардите "гущери", изтекли от обезкървавените социалистически предприятия. Руски, български и всякакви други "братски" мафиоти и министри се радват на закрилата на втората им "родина". Върла "антикомунистка", Австрия прояви майчинска любов и загриженост към комунистическите пари.

24 милиона анонимни влогове си почиват в сянката на нейните банки. Средно по 100 000 долара на влог, това прави 2 хиляди и 400 милиарда долара на сянка. Част от тях са български. От господството на двойката "Дойнов-Луканов", до днешните "пишман-приватизатори", никакво българско правителство не се обърна официално към австрийското за издирване на нашите авоари там. Обезпокояваща свенливост, ако се пресметне, че един минимален половин процент от общата сума прави точно 12 милиарда долара! Странно съвпадение, та нали лихвите на тези пусти "12" милиарда вдигат цените на отоплението в България и задушават всякаква инициатива с оловния капак, на всеобщо "ДДС".

Какво чакат "великите математици" изобретили бюджета на стагнацията? Защо не ревнат те по Виена, в защита на родния данакоплатец, па "каквото сабя покаже"? Разбираемо е. Много по-лесно е да се затяга колана на вързания в родината сънародник, чрез вдигането на цените на монополите, отколкото да се разваля рахата на "българската улица" във Виена. Освен това, когато един ден се тегли калема за резултата от реформата, не се знае къде ще намерят подслон маисторите ù.

За българина Европа става все по-относително понятие. Близка и далечна, видима но недостъпна. Разминаването между представа и реалност се очертава като факт. Но той не е създаден от европейците, а от родните представители на европейските институции. Криворазбрали или умишлено изкорестили някои европейски правила, те се оправдават с "европейските" изисквания. И като в приказката за "Лъжливото овчарче", в един прекрасен ден лъсва голата истина. Най-важното не е тя да ослепи, а да бъде разбрана.

В триста милионната демократична Европа, действат неписани закони, които на български би трябвало да бъдат наречени закони за "Кумовата срама". Там където има пари, няма тайни сметки! В европейските столици има паметници на "незнайни войни", има и безименни гробове. Но паричните влоговете са поименни и всяко техно движение е контролирано от даначните власти.

На 8 юни 2000-та година, австрийското правителство най-сетне капитулира пред натиска на Европейските институции и се съгласи да премахне банковата тайна.

Милиарди долари ще хукнат към нови "райски" кътчета. Цените на софииските недвижими имоти вероятно отново ще пламнат.

Ако се приложи някой от европейските закони за "Кумовата срама", всички ще са печеливши. И бюджета, и пенсионерите и данакоплатците. Как е възможно?

Когато се отнася до недвижим имот служещ за жилище, в Европа действа законът за 30-те процента. Или жилищните разходи не могат да надхвърлят една трета от доходите. Конкретно казано данъчните власти считат, че гражданинът, който купува имот за 100 000 долара, печели 300 000 долара и се облага върху тях. По този начин, в името на "бюджета" се смаляват упреците за "незнайният произход" на доходите. Дава се възможност на "мръсните пари" да се изперат законно. Или и "вълкът да е сит и агнето - цяло...

В София не един и два имота се продават за по 100 000 долара. В близко бъдеще техният брой може да нарастне. Ако новите собственици плащат данъци върху 300 000 долара доходи, независимо от къде са им дошли, това означава, че в България започва да действа също законът за "Кумовата срама" и замирисва... на оправяне...

 

Париж, 10 юни 2000 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух