напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Юнаците що бозали цели три години


Без никакви допинг-проби, българската финансова делегация на конференцията на Световната банка в Прага, бе дисквалифицирана за некадърност. Нашите финансови спортисти не познавали правилата на играта в която участват. Не им било минало през главите, че рамото което им даваха вашингтонските чиновници, не било вечно. Финансистите ни се оказаха изненадани да научат, че единствената цел на "колегите" от Вашингтон била - техника и тактика за плащане на борча. Вместо медали за успешната реформа, "наш'те" се върнаха попарени от МВФ: край на лесни стендбай кредити, сбогом дългосрочни споразумения! Дошло било времето, "най-добрият ученик" на МВФ, да литне със собствените си крилца.

То не бяха изяви на съветници, то не бяха приспивателни бръщолевения на временно пребиваващи и постоянно пътуващи представители на международни институции от знаен и незнаен произход. В това време сърбите се отърваха с бой и съвсем сами от последния комунистически диктатор. Гузната съвест на Запада си намери първокачествен сапун за миене. Финансовата гальовност на Великите се надвеси над новата си рожба. Кой може да упрекне европейските естети, че се захласват по красивата сръбска революция и обръщат гръб на грозната българска приватизацияна... МВР?

Нищо не идва по-бързо от старостта, казваше Толстой. Така внезапно дойде и новината за пълнолетието на българския Капитализъм. Продала голяма част от индустрията си, България не може в едно и също време да бозае от вимето на богатите и да конкурира предприятията им. При Капитализма, който се нуждае от пари, се обръща към финансовите пазари. Там рамо до рамо с американските, френските, немските, чешките и всички платежоспособни предприятия, ще трябва да стартират и българските. Вярно, че натъпкани със съпруги на депутати и министри управителни съвети, "наш'те" не могат да разчитат на равен старт. За да получат същите като конкурентите суми, те ще бъдат принудени да наддават с по-големи лихви, с по-къси срокове на изплащане. Бремето върху гърба на народа, ще стане още по-тежко, скъпотията още по-мъчителна. Ето защо, до изборите отново ще пламнат "компроматни войни", ще се подгонят невидими врагове. "Сини и Червени" ще заиграят отново на "стражари и апаши". Парламентарният хор ще запее "Други освен нас - няма". Цветните наушници ще бъдат извадени от нафталина. Без тях, избирателите току зърнали голата истина, че България влиза боса в 21-я век. Тя дори не разполага с национален кадастър на Земята!!!

Цели три години, чиновниците - български и чужди, стискаха черпака със субсидиите на МВФ и не позволиха на напуканите устни на българската икономика да се докоснат до него. Дошло е може би времето на разбора на провала, на разкаянието, на самокритиката, на съдебната отговорност? Нищо подобно. Безпътицата на младите, страданията на болните, лишенията на пенсионерите, нечовешките трудови условия в приватизираните от чужденци шивачници са на друга планета. Пред микрофоните и камерите си тече безнаказно лекомислената фразеологията за Шенген, НАТО и Европа.

В пълния разгар на петролната септемврийска криза, когато всички държавници на Земното кълбо, включително и Бил Клинтън, застрадаха от безсъние, се намери един единствен министър на финансиите - родният Муравей Радев да заяви, че цените на петрола няма да се отразят на бюджета. Всеки е виждал несъвестни домакини, да лискат от прозорците легени с мръсна вода, без да държат сметка за минувачите. Вече единадесет години, властващите демонстрират едно и също безхаберие към хората "отдолу", към обществото върху което се разхождат и за чиято съдба отговарят. По времето на тежката хлебна криза, членове на "приятелския кръг" около Жан Виденов, спечелиха милиони от изнасянето на пшеницата! На 28 Остомври 1998 година - Александър Божков, в качеството си на заместник министър председател, на гости на френския Сенат, заяви: "Цяла България е за продан!" Пред вежливото мълчание на стреснатите домакини, той натъртено добави: "Кючек ще играя на този който дойде!" Дебелашка безотговорност или напълно несъвместима с Демокрацията мания за недосегаемост?

Различните дисквалификации на наши представители, по световните спортни, политически или икономически стадиони, са сигнали към българското общество. Те са призиви за по-голяма критичност, взискателност и непримиримост. За по-отговорна и жива... Демокрация.

 

Париж, 3 октомври 2000 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух