напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Благопожелания от Франция


Една изписана госпожица, възбудена от въображаеми предчуствия и може би зашеметена от блясъка на парижката аерогара, ме настъпи жестоко, навеждайки се към конвейнера с куфарите.

- Екскюз ми - прошепна тя - и големите й влажни очи най-сетне ме забелязаха. Тя беше от тези госпожици, за които Шенгенската стена никога не би представлявала проблем. Добре сложена, но видимо нетърпелива, нашенката явно нямаше време за губене.

- Госпожице, тук не се казва екскюзми, а пардон - без да й цепя басма - отрязах приземилата се във Франция балканска фея и отминах без да се обръщам.

Прав ли бях или крив, зависи кой и от къде гледа. Струва ми се, че в разгара на дебата "искат ли ни /в Европа/ или не", трябва да се кажат някои прости истини, които разбира се няма да се харесат на всички.

По извинителни причини голяма част от българите не са имали възможност да пътуват свободно и самостоятелно из Европа.. Да се срещат и запознават непринудено с чужденци. Да разполагат с време за да опознаят тънкостите на психологията на съответния место-живеещ. Пътникът, който се е качвал на такси в Мексико сити знае, че "Ай лайк вери мач Мексико" струва много по-скъпо от "Ми густа мучо Мехико". Ето защо от карикатурните ситуации в които изпадат понякога някои сънародници, трябва да се извади поука в полза на бъдещите български посетители на Париж.

Това лято, в един крайморски ресторант, давах конкретен урок по български език на дъщеря ми, родена и живееща във Франция.

- Ето казвам, сервитьор е френска дума. Почти целия български кухненски речник е съставен от езика на Волтер. Меню, супа, салата, ордьовър, десерт, крем, сос, конфитюр, сервиз...

Давах и давам на всички приятели на България във Франция и на Франция в България, примери лесни за запаметяване защото са от всекидневието и са доказателство за наличието на понятия и стоиности, които са ни общи. Сервитьорът обаче, които беше спрял да сервира и попиваше намръщен моите обяснения, за малко ни ми налетя на бой.

- Тоя за 'къф ме мисли? - попита войнствено той.

Възмутен от твърденията ми, че името на неговата професия е с френски корен, той бе заменен насила от видялият се в чудо управител, с една възрастна и напълно безопастна сервитьорка.

В края на юли 1999 година, пред гишето на Air France на аерогарата "Шарл Де Гол" имаше необичайна блъсканица. До мен се редеше един китаец. Ние напредвахме заедно към регистрацията. Когато стигнахме пред гишето, аз вежливо му отстъпих да мине пред мен. Китаецът кимна с глава за благодарност и махна с ръка към залата. Изведнъж до него довтасаха още петима китайци с куфари, регистрираха се и запрашиха към самолета.

- Спираме регистрацията - каза стюардесата - има "сюрбукинг".

Продадени бяха повече билети отколкото места. Явление, което започва да се случва дори и с Air France. Докато се чудех какво да предприема, до мен застанха мъж и жена, говорещи пестеливо български. Той - с тъмно сив костюм и светло сиво лице. Тя, със зле вчесана коса, с бяла блуза и червена пола. Аз се оглеждах наляво и надясно за някаква информация. Двойката до мен чакаше спокойно. По едно време една от стюардесите ги поведе на някъде.

Това са VIP - пътници (Много Важни Личности) - каза втората стюардеса и ме покани да почакам още малко. Не след дълго тя ми подшушна, че съм голям късметлия, защото не само, че ми беше намерила място в самолета за София, но щях да пътувам в първа класа. Струва ми се, че китайското пререждане, бе събудило у нея желанието да се реваншира.

За сетен път се убедих, че Air France наистина изпълняваше ролята на витрина на Франция. Току що бяхме седнали и мехурите на шампанското забълбукаха в чашите ни. Ястията гонеха предястията, а стюардесите прочитаха в очите на пътниците, на кой какво му се ще. Кулинарното изкуство, макар и в съкратен самолетен регистър си беше печеливша карта във външната френска политика, работеща неуморно за привличане на чужди туристи. Така неусетно свършихме десертите и количката с десетина вида отлежали концентрати, с които завършват безкрайните френски трапези, се появи на пътеката. Изборът беше внушителен: коняк, калвадос, арманяк, гранд марние, плодови ракии от круши, грозде, сливи.Стюардесата беше спряла количката пред първата седалка и чакаше търпеливо изборът на пътниците. Тогава забелязах, че това бяха нашенската "мартеничка" и "сивия" човек. След дълго колебание, той изпъшка:

- Една бира...

В кабината настъпи леко оживление. Останалите пътници започнаха да хвърлят любопитни погледи към хората, които предпочитат бира пред отлежал коняк. Изненадана стюардесата потърси помоща на долетялия си шеф. Който след като схвана създалото се положение, с ледена ирония подхвърли:

- Щом като искат бира, ще им намерим и бира.

В София пред самолета чакаха два автобуса. Единият за нас, не "много важните", а вторият за "сивият човек". Пет-шест души, всички с костюми и мобифони, веднага го заобиколиха. Един с тъмни очила дори се опита да подложи дланта си под лакета на знайния пътник, без последният да е залитал. На аерогарата попитах митничарите, кой е пристигнал с нас и те ми отговориха:

- Министърът на Вътрешните работи се връща от Франция. Бил е там по покана на френският си колега.

В протоколите за евроинтеграцията никъде не се споменава за обноски, облекло, прически, общи ценности, вкусове, вежливост, обща култура. Въпреки това се говори открито, че 5-милионната Чехия е несправедливо държана извън Европа, докато 70-милионната Турция, която произвежда поне една бурма във всеки европейски автомобил, се счита за прекалено далечна от европейската цивилизация. Явно въпросът не е само "пазарен". Независимо от лицемерието зад което неизбежно бързат да се скрият печелившите от протакането на интеграцията, няма по-сигурно стъпало по пътя към Европа от общите стойности. Махленските скептици веднага ще ревнат: "Тази работа с думи не става! Това не е до приказки..." Пълна грешка. Няма по-силно оръжие от подходящата дума, произнесена в подходящия момент, най-вече в чужбина.

На 13 август 1961 година в Берлин започна строежа на Стената на срама. 38 години германският народ стиска зъби с вярата, че един ден слънцето на Свободата и на единството ще изгрее и за него. Четири думи произнесени от Джон Кенеди пред Бранденбуската врата запазиха пламака на немската надежда:

"Их бин еин берлинер!"

Генерал Де Гол беше първият западнен президент поканен на посещение в Съветския Съюз. КГБ, дезинформацията и полицейският терор работеха от 50 години за изтриване на националното руско самочувствие. Целта беше оправдаването на съветския империализъм под маската на интернационализма.

На 1 юли 1966 година, след тостовете в Кремъл, Генералът се прибира в хотела си. Московчани любопитни да видят именития чужденец, се трупат с хиляди пред хотела му. Въпреки предупрежденията на охраната, Големият Шарл излиза на балкона, разперва ръце и вика колкото му глас държи: "Да здраствуеть Россия!!!" Тези две думи, произнесени пред един несправедливо унижен народ, оставиха дълбоки следи в отношенията между двете страни. Днес Русия е първият и най-верен енергиен доставчик на Франция.

С махането на визите хиляди нашенци ще дойдат може би в Париж. Ако Госпожиците, които идват си служат с френските думи интегрирани в българския език, ако някои сервитьори не налитат на бой защото мерси е френска дума и министрите, които пътуват на френски разноски, вземат уроци по обща култура, всички те могат значително да ускорят интеграцията на другите, които не пътуват, но гласуват.

 

Париж, 8 декември 2000 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух