напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Македонски обеци на българските властници


Една вечер на 1941 година, Цар Борис III събира на тайно съвещание най-близките си съветници - Архитекта Севов, Архитекта Цолов и Министъра на Вътрешните работи - Габровски. Българската армия се намира във Вардарска Македония, където тя е посрещната с хляб и сол, като армия освободителка. Някои от българските офицери, македонци по кръв, пращат до София тревожни доклади, за недостойно завоевателско поведение на част от войниците към местното население. Докладите им остават без отговор. Вместо да вземат под внимание новосъздаденото положение в "освободените земи", участниците в съвещанието решават да назначат за кметове в Македония софийски безработни адвокати. Няколко дни след тяхното решение, автобуси закарват в Скопие, Охрид и Битола най-некадърните юристи - софийски безделници, назначени без знанието на парламента, за управници на Македония. Озаконява се натрапването, легализира се незачитането на по-малкия, на по-изстрадалия брат. Слага се началото на едно престъпно недоразумение между най-близките в Света народи : българският и македонският.

Георги Димитров послушно изпълнява волята на Сталин за създаване на македонска нация зад гърба на Тито, който само това чака за да сплоти уплашените от Кремълския главорез югославски народи.

Прословутото разбирателството на Тодор Живков с гърците, имаше една цена - да не се споменава името Македония.

Президентът Желю Желев, министър-председателят Филип Димитров и министърът на външните работи Стоян Ганев поставиха навремето, своего рода рекорд, произнасяйки в един и същи ден три различни становища по македонския въпрос.

Жан Виденов имаше толкова вътрешно-икономически и вътрешно-партийни занимания, че остана далеч от вълненията в Скопие.

Така без никаква българска намеса, или при пълно българско бездействие, македонският проблем узря и се изтърси на масата на родната политическа трапеза, като кюстендилска круша.

С познатото си дар слово, господин Петър Стоянов предложи от Брюксел участие на български войски за умиротворяване на Македония. На пръв поглед, независимо от поредните опровержения на пресаташетата, идеята е благородна. Всеки който е запознат с македонския въпрос обаче, веднага изтръпва пред поредната грешка на български управник спрямо братовчедите от Скопие. Няма по-недоверчиво и чувствително по самочуствие, от най-мачканото и най-лъганото от балканските племена - македонското. От направеното пред кантората на НАТО изявление, без никакво допитване нито до българския, нито до македонския парламент, прозира опит за правене на помен с чужда пита. А това става в един изключително напрегнат момент за хората в региона. Резултатът от жестоките и в края на краищата безмислени бомбардировки на Югославия е очевиден. Хаосът в центъра на Балканите е пълен. Докато 98 на сто от македонското население беше против тези бомбардировки, господин Петър Стоянов ги нарече "цивилизационен избор". Стремглавата му приятелска изява е трудно приемлива за искрена. Още повече, че в близкото минало македонските гайлета му бяха съвсем чужди и далечни. По време на гостуванията си по гръцките яхти по покана на тамошните властници, българският президент никога не отдели време да посети гръцка Македония, където доста хора го чакаха с надежда, да обменят с него по "некой лаф" на стар български език. Да му се оплачат, че нямат български училища и черкви от 1912 година насам. Ако българският президент беше обиколил голямата и плодородна гръцка Македония, той щеше да види старателно поливаните от години гробове на македонци убити от българи. Тези зловещи паметници на разхитена братска кръв задължават потомците на победените и на победителите да се замислят по нов начин. Да разберът веднъж за винаги, защо противниците на България през всички войни са слагали македонци в първите редици срещу българската армия.

Днешните управляващи участват редовно във всевъзможни европейски форуми. По този начин те подготвят влизането на България в общността. По външен вид: костюми, вратовръзки, рокли и обувки, те не се различават с нищо от европейските колеги. В какво се състои тогава тази разлика, поради която все,се протака влизането и все се отлага датата на приемането. Тази невидима разлика блясва най-вече в напрегнати и съдбоносни моменти. Когато в подобни ситуации българските управляващи реагират различно от европейците. Когато разликата между същноста и формата излизат на яве. Кой би си представил президентът на Германия - Герхард Шрьодер, да окачестви Елзас и Лотарингия, като "най-романтичните страници" на немската история ?

Шетнята на министър председателя Иван Костов из Македония също не буди доверие. "Без да е бръснат, търчи да плаща" - току виж подхвърлил някой от битолската чаршия. Поръчковата добронамереност вместо да изпише вежди, може да извади очи. Верен почитател на железната Мадлен Олбрайт - главен виновник за създаването на настоящата балканска каша, той до вчера се прегръщаше с косоварския войвода Хаким Тачи.

Новата американска администрация не желае да жертва никакъв американски гражданин, нито за целостта на Македония, нито за мира на Балканите. Явно се търси спешно пушечно месо.

Салонните дипломатически успехи на госпожа Надежда Михайлова се оказаха непознати за Албанската Национална Армия за Освобождение на Македония. Маските започнаха да падат. Мисионерите, защитници на македонското малцинство, език и нация, след като си събраха партакешите, потънаха в "мозъчните тръстове"на Американската наука. Барута действа на Дървените философи като тамяна на Дявола. Колкото повече се приближава опастността от вoенни сблъсъци, толкова повече изпъква българо-македонската самота. Ако наистина се стигне до пушкане между Шар планина и Гюешево, няма да има място за преводачи. В такива трудни моменти взаимното доверие и приятелство са съдбоносни. Най-сетне е дошло може би времето на истинския съюз на Скопие със София. Нали приятел в нужда се познава.

В предстоящите събития, белким се намери някой, които да скъса конците дърпащи ушите на софийските управляващи. Само тогава македонската кауза ще престане да служи за носна кърпичка на българските политици - да я ползуват само когато имат нужда.

 

Париж, 11 март 2001 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух