напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Парадокси български


Ако някой каже, че е изненадан от земетресението което задруса родната политическа скърцалка, означава, че е проспал четирите години "сътворили" календара на успеха. С 5-10 % преуспяващи и 90-95 % - мизеруващи, броени дни пред изборите, България е на първо място по беднотия в Европа. Всеки който се изправеше пред избирателите с предложение за внедряване на морал в управлението и дърпане на ушите на тънещите в охолство и безнаказност, си отваряше път към властта, широк като пловдивската магистрала. Намери се един, в случая - престолонаследник, да поведе избирателите-рогоносци от 1997 година, срещу привилегийте на новата Номенклатура. Вярно, че от двореца Враня е по-лесно за декларации от купон в Банишора. Но фактът си е факт и той е трогателен, като се има предвид, че Симеон II-ри размаха най-скромното въэможно знаме - метлата. Събитието от само себе си доказва, че в Родината нямаше истинска опозиция. Че българската левица е част от декоративната двуполюсна структура измислена от Андрей Луканов, "за пред Европа". Левицата ни има толкова общи точки със световните леви идеали, колкото бисерната ракия със скъпоценните камъни. Нейната социологическа безтегловност бе запълнена тактично от Царят, който нахлузил доспехите на Ивайло, поведе "бедните срещу богатите". Политиците, които се мислеха за вечни се стъписаха от удивление.Те не предполагали, че Симеон II-ри го сърби за власт от 64 години. С жълто около устата, 4-ри годишните държавници вместо да стиснат ръката на новия съперник - кандидат-труженик за "доброто" на България, както правят всички спортисти преди състезание, същите които до вчера му целуваха ръка, внезапно го заритаха под пояса с греховете на дядо му и грешките на баща му. Той им бил неблагодарен за посрещането, за имотите, паспорта, Е.Г.Н.-то, за службичката на принц Кирил... Дори и Райна Кнагиня бе повикана на помощ. Упрекнаха го за конституцията, за неяснотата, за НАТО, за Русия, за Америка. Само за брадата никой не го задърпа. Докато Филчев си мълчи "неуловените крадци ще са по-голями от Царя."

Според републиканците от властта, произходът му не вещаел нищо добро за България. Пардон ! Основният републикански закон е законът, който отрича произхода като параметър за стойностните качества на гражданина ! Става дума за свещенната равнопоставеност. Тя не може да има разновидна еденица мярка. Само при монархията и тоталитарните режими се държи сметка за произхода. Само при тях характеристики и досиета определят разпределението на местата в държавния апарат.

През 1789 година гилотината наложи сменяемостта по най-жестокия начин. С времето Демокрацията замени републиканския сатър с избирателния бюлетин. От тогава нито една република не се обърна на монархия.

Парадоксът в настоящата олелия се състой в обратната реакция на обществото към анти-кобурготския дъжд, изливан върху гърба на испанския нашественик от управляващи и медии. Колкото повече нападки валят, толкова повече хора заявяват, че ще гласуват за новото движение. Че на окупиралите се в държавни "мерцедеси" не им се работи за по 200 лева е ясно. По-загадъчни са журналистите. От две неща едното. Или те са много по-голями професионалисти от колкото изглеждат, или са с наушници на очите и наморници на устата. Защото горещият актуален въпрос изобщо не е Република или Монархия. Огромното мнозинство млади българи се питат само едно: тръгвам или оставам ? Лихварите от Международния Валутен Фонд и българските им пионки не са в състояние да върнат надеждата. Без нея никой младеж не ще поеме пътя към нивите и заводите.

В надвечерието на 17 юни 2001 година, Симеон II-ри се явява като гражданин на Република България. Не претендира за Трона, а за пълноценното приложение на гражданските си права.

Появата на "кръчмаря без който са се правили сметките"до сега, е шут в мравуняка на "тихият преход". След всеобщия залп срещу изненадващата му изява, след журналистическите и административни заяждания, ще настъпят опитите на познатите до втръсване задкулисни пазарлъци. Ако Симеон II-ри издържи на неизбежните изкушителни предложения или заплахи, пред България се откриват нови възможности за изграждане на правова държава, благодарение на най-здравия демократичен цимент - възроденото доверие.

 

Париж, 17 Април 2001 година

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух