напред назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]



Глобалната ревизия


Когато след трагедията на Манхатан, Ню-Йоркската борса заработи отново, финансовите експерти онемяха от поредната неприятна изненада: дни и часове преди катастрофата хиляди акции на американските авио компании са били продадени на високи цени. По този начин, разликата между последвалия срив на ценните книжа и първоначалната им стойност напълни джобовете на организаторите на престъплението. "Капиталистите са готови да ви продадът въжето на което ще ги обесите" казваше Ленин. Жестоко определение със зловеща съвременна светлина. Въоръжени с ножчета за бръснене, банда главорези постави на колене за няколко минути най-силната и богата държава на Света. Интернет, западното образование и финансови институции се обърнаха срещу техните създатели, но под формата на оръжие в ръцете на ислямските фанатици. В съзнанието на американскoто общество се отвори за няколко поколения дълбока и болезнена рана. Ужасът на Манхатън показа пълната неподготвеност и наивност на "Свободния свят". Погрешната стратегия и липсата на съответни средства за защита. Разполагащо с бюджет от 30 милиарда долара, разузнаването на САЩ не бе подушило нищо за подготовката и изпълнението на чудовищното жертвоприношение !

11 Септември 2001 година, обаче не е в никакъв случай "краят" на Америка. Разтърсено до основи цялото американско общество се сплоти срещу новата заплаха и започна безжалостна ревизия на всички досегашни гео-политически, икономически и стратегически концепции. Анализът е болезнен, но жизненонеобходим.

Бащите на "глобалното виждане" на ислямския свят са безспорно безличният Джими Картер и самоувереният Збигнев Брежински. В борбата си срещу комунизма, те оставиха настрана благодетелите на Свободния и демократичен свят и заухажваха феодалните монархии около персииския залив. Руското нашествие в Афганистан през 1979 година окончателно затвърди в представата на американците, че битката срещу "Империята на злото" е по-важна от борбата за човешки права. Зад големите фрази обаче прозираха интересите на американските петролни тръстове. През 1878 година Англия и Франция се противопоставиха на руския Цар да влезе в Цариград. Западните Велики сили не позволиха Дарданелите да попаднат в руски ръце. Нищо че Отоманската империя е мачкала цели векове милиони невинни славяни, гърци, арменци и сърби. Един век по-късно САЩ решиха да попречат на Съветския Съюз да стигне до Индииския океан в името на борбата срещу комунистическия тоталитаризъм. Нищо че ръцете на техните ислямски съюзници бяха опръскани с кръвта на невинни борци за свобода и демокрация. Вместо да жертват свои войници, американците предпочетоха да въоражът и обучат армия от фанатизирани муджайдини и талибани. Така в продължение на 5-6 години бяха подготвени повече от 100 хиляди ислямски доброволци, закърмени с религиозна омраза срещу "неверниците". Техните военни инструктури бяха офицерите на ЦРУ.

През 1985 година Роналд Риган подписва специален указ № 166, с който се узаконява финансовата помощ за муджайдините. Благодарение на нея афганската съпротива е снабдена с ракети "Сингер", които променят коренно резултатите на бойното поле. Там по върховете между Паншир и Кандахар се изявява с изключителните си качества на военноначалник и политически водач – командирът Масуд. Завършил френския колеж в Кабул, той е привърженик на един модерен и социално справедлив Ислям. В освободените райони Масуд предприема реформи в полза на селяните. Обработването на земята, напоителната система и държавната организация са неговата първа грижа. Популярността му расте със всеки изминат ден. Обезверена от огромните загуби, Червената армия се оттегля окончателно от Афганистан през 1989 година и командирът Масуд влиза победоносно в Кабул. Равносметката на десетгодишната война струва на американския данъкоплатец повече от 3 милиарда и половина долара. Главният кофчежник и разпределител на парите е Усама Бин Ладен. Пропит от идейте на крайния фондаментален Ислям, той е напълно противоположен на Масуд. Вместо да води стрелците, Бин Ладен предпочита да им плаща за да стрелят. Хората на ЦРУ без да държат сметка за крайната му религиозност се обръщат към него заради връзките на баща му – Мухамед Бин Ладен, главен архитект на Меката и приближен на краля на Саудитска Арабия – Фаад. В продължение на няколко години Бин Ладен използува американското благоразположение и плете конспиративна паяжина между всички тренировъчни лагери на ислямските муджайдини. Духовният заряд на бойците на Алаха е зверската омраза срещу християни, евреи, будисти и всички останали безверници.

В същото време петролните компании започват да инвестират в мосюлманските републики на бившия Съветски Съюз. Най-голямите залежи се намират в Тюркменистан. От американска страна преговорите се водят от Хенри Кисинджер и Александър Хейг, преминали от държавния в частния сектор. Американците не искат в никакъв случай петролопроводите да минават през Русия. През Иран е невъзможно. Единствената възможност остава Афганистан. А там бившите антируски съюзници се бият за власт. С активна външна намеса етническите малцинства воюват безпощадно. Масуд е таджик. Неговото етническо малцинство е по-малко от 10%. Талибаните, които са от племето "паштун" са около 40%. Те се ползват от активната подкрепа на Пакистан. Американците верни на цифровата логика изоставят бившият си приятел – победител на Червената армия - Масуд и чрез Бен Ладен дават рамо на талибаните. Най-важното за петролните компании не е демокрацията, а послушни властници. Кабул пада през септември 1996 година. Пада и маската на американският приятел. Баща на двайсетина деца от 3 различни съпруги, кофчежника на ислямските батальони разкрива истинския си облик чрез първите си антиамерикански публични изяви. Блясъка на богатите Съединени щати, е най-голямата опастност за проповедника на средновековната религиозна догма. Привлекателността на капиталистическият свят, свободата изразена във всички области на човешките отношения са заплаха за пазителите на Корана. Мизерията и неграмотността, в която тънат афганските племена са отлична почва за промиване на мозъци с примитивни лозунги. През август 1996 година, Бен Ладен заявява: "Стените на подтисничеството и унижението изградени от Америка, ще бъдат съборени само с дъжд от куршуми!" ЦРУ продължава да следи с учудване афганските промени. И има защо. Американците, които мислеха, че след разгрома на руснаците, ислямските батальони ще се разпаднат, откриват бившите си ученици в конфликтите в Босна, Судан, Алжир, Косово, Чечния, Албания и накрая в...Македония. "Афганците" са замесени във всички битки на "ислямските братя".

На 23 февруари 1998 година Бен Ладен събира пет от най-крайните ислямски ръководители и заедно подписват един манифест в който между другото се казва: "Избиването на американци и техни съюзници, цивилни или военни е дълг на всеки мохамеданин..." Само шест месеца след това избухват бомбите в Найроби и Дар Ес Салам, които отнеха живота на 250 американци.

В края на юли 2001 година Масуд се обажда по телефона в Белия Дом и обяснява на Джорж Буш, че Бин Ладен подготвя терористична акция на американска територия. Никой не обръща внимание на тревогата. На 9 септември двама арабски псевдо журналисти са приети за интервю от шефа на афганската опозиция. В камерата, която насочват срещу него е скрита смъртоносна бомба. Масуд загива като истински войник. Преди да издъхне той предупреди "Свободния свят" за опасноста, която го очаква.

Америка ще отмъсти за 7-те хиляди невинни жертви. Но нейните бомби не са в състояние да победят пещерните общества, насъсквани от имами с камшици и автомати. Много по-опасни за ислямските инквизитори са образованието, здравеопазването, информацията, правосъдието и равноправието. Благоденствието на Запада се дължи на Демокрацията и на пазарната икономика. От падането на Берлинската стена до атентата в Манхатън западните мисионери налагат на другите държави единствено пазарните изисквания. Пазар без Демокрация с правителства пионки осигурява печалби на малцина, но мнозинството затъва в тресавището на мизерията. Празните стомаси раждат неизбежно политически пророци. Днес никой нямаше да знае кои са Ленин, Хитлер, Кадафи и Бен Ладен ако те не бяха оглавили армии от дрипльовци. Ето защо победата на цивилизованият Свят зависи за в бъдеще повече от глобалната ревизия, отколкото от глобалната икономика.

 

Париж, 24 септември 2001 година

 


напред горе назад Обратно към: [Божидар Чеков][СЛОВОТО]

 

© Божидар Чеков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух