напред назад Обратно към: [ Чудомир][СЛОВОТО]



Малко агрономия


С метнати празни чували през рамо, с ръце, пъхнати в поясите, спрели се пред рибарските дюкяни в града, Титьо Кутлето и Нено Керин гледат големите шарани и сомове, налягали по мокрите тезгяхи, цъкат, клатят глави и се чудят. Титьо стиска под мишница един бял пазарски хляб, а из Неновия пояс се подава опашката на една голяма черна ряпа.

До тях доближава Пенко, на Добря Паприка момчето, от тяхно село, дето се учи в София за агроном.

- Какво сте опулили очи, лельоолу, и какво сте запреглъщали на сухо, като цигани пред кебапчийница? Бива си я рибата, а?

- Чудесия! - извръща глава Титьо Кутлето. - Голямо нещо. Де е расло, де е пасло!

А Нено, втренчил поглед, не се извива даже, а мърмори под нос, като на себе си:

- Тцъ, тцъ, тцъ... Едра работа, бряа!... Голяма работа! Колкото и да си разпуща пояса човек, пак не може да я изяде наведнъж самичък.

- Едри са я - обажда се Пенко. - На обработена земя расли, на торно място никнали, не са като твоята ръж на Сипеите, дето я скуба лятос по колене.

- Ама как торно място? - пита Нено. - Морето ли?

- Морето я. И преорано, и наторено.

- Че кой го оре?

- Корабите, кой? Орат го, обръщат го, кръстосват го, а вий го торите от хубаво по-хубаво и затова ражда такива едри риби.

- Че как тъй? - пита пак недоверчиво Нено и си бърше устата с длан.

- Как? Вие си знаете как. Нали и двамата имате торища в село?

- Имаме. Всички имат.

- Нали нямате приготвена специална яма за тор?

- Нямаме. Никой няма.

- Щом завалят дъждовете, и те почват да се оцеждат, нали?

- Оцеждат се.

- Потича от тях червеникава вода и се разлива из двора. Нали?

- Потича, разлива се.

- Вземате тогава мотиките, прокопавате вадичка, отправяте я под вратника, за да се изтече на улицата. Нали?

- Отправяме я.

- Оттам тя отива в нашата река.

-.В реката, то се знае.

- От реката отива в Тунджа.

- В Тунджа.

- Оттам в Марица.

- В Марица.

- От Марица се влива в морето.

- Че горе-долу там трябва да отива. В морето.

- Тая червеникава вода е най-силният тор. Наторите го, значи, кипне онова ми ти море и вижте какви риби ражда. Ражда ги, ама други да ги ядат, а вий да ги гледате само и преглъщате. Изцеди се, значи, всичкият сок от торището ви и за вас остане сламата само. Напролет, като я натоварите да я подкарате за нивите, ако я не дигне някоя вихрушка от колата, ветрове и пороища я отвлекат от нивите и вий чакате да се роди ръж, висока до мишниците, а то само пукали и метличина поникнало. Тъй ли е?

- Тъй е. Пукали и метличина.

- Щом е тъй, хайде довиждане тогава, че бързам.

- Довиждане, Пенко. Със здраве!

Младият момък се изгубва из навалицата. Нено мята последен поглед на най-големия шаран, почесал се по врата, намества ряпата в пояса си и тръгва след Титя, който крачи накъм колата и ръфа лакомо белия пазарски хляб.

 


напред горе назад Обратно към: [ Чудомир][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух