напред назад Обратно към: [Боян Пенев][СЛОВОТО]



Пенчо Славейков


Целта ни е да дадем едно пълно и критично издание на съчиненията на нашия най-голям поет, подредено в осем тома: I. Епически песни. II. Сън за щастие. III. Кървава песен (в една книга). IV. На острова на блажените. V. Немски поети. VI. Статии върху българската литература. VII. Статии върху чуждите литератури. VIII. Писма, дневници и необнародвани досега автобиографични бележки. "Книга на песните" не ще излезе тук, понеже не е съчинение на Славейкова, а е сборник от народни песни, който в тоя вид не може да се счита напълно за дело на Славейкова (вж. статията ми "Нови преводи на български народни песни" в "Златорог", г. I, 1920, кн. 5).

Отделните томове ще съдържат окончателния текст на съчиненията, тъй както е установен от самия автор, след различни поправки и преработки. Славейков ни е оставил по един поправен екземляр от всяка своя книга - и тъкмо тия поправени екземляри ние вземаме за основа на изданието, като спазваме навред неговия правопис.

За да улесним изучавапето на съчиненията откъм художествената и историко-лнтературна страна, след завършване на изданието ще дадем един отделен том обяснителни бележки. Там ще посочим подробно различията между отделните редакции на произведенията, поправките и преработките, извършени от поета, като имаме предвид не само печатните издания, но и неиздадените ръкописи. В този том ще посочим изворите на онези произведения, чиито мотиви са взети от чужди литератури или пък от нашето народно творчество. Така читатели и изследвачи ще могат да добият по-ясна представа за творческата сила на поета, ще видят по какъв начин е преработвал Славейков заетото, как го е обогатявал с чисти нндивидуални мотиви и напълно го е пресъздавал в творения, оригинални по дух, замисъл и форма. В отношенията му към чуждите литератури, към тяхното съдържание още по-ясно се очертава неговата поетическа индивидуалност. По примера на великите поети на световната литература той неведнъж се е ползувал от готови сюжети, от дадени вече идеи и образи. Ала никога не е заимствувал външно, не е подражавал сляпо: неговата поетическа дарба и силната творческа индивидуалност, що го отличаваше, оставят върху всичко, създадено от него, своя дълбок отпечатък - дори върху най-незначителното. Той съумява всякога да създаде нещо по-ценно от заетото в художествено отношение. Красноречив пример за това е "Фрина".

Като Оскар Уайлда, когото са обвинявали в заимствуване, той би могъл да каже: "Когато видя в чуждата градина необикновено лале с четири дивни листца, аз чувствувам, че съм длъжен да произведа необикновено лале с пет дивни листца, но това не значи, че някой друг смее да произведе лале само с три листца." Може би в друга страна, дето читатели и писатели се отличават с по-висока литературна култура, напомняния от тоя род биха били излишни. Но у нас, в нашата страна, дето всеки драскач се смята компетентен да изказва мнения по литературни въпроси, дето писателят се подозира в кражба дори и когато е заел не друго, а само заглавието на едно чуждо творение, тия напомняния са все още уместни и необходими.

За да може да се проследи литературното развитие на Славейкова и богатството на неговата поезия откъм мотиви и форми, ние ще дадем покрай обяснителните бележки и онези произведения на Славейкова, които са поместени в по-старите издания на неговите книги и са изоставени в новите.

Ще бъдат дадени пояснения и върху по-непознатите съчинения и автори, за които се говори в статиите, характеристиките и писмата на Славейкова, а също и върху някои по-важни факти, споменати там и свързани с личния живот на поета. Считаме за необходимо да поместим и един речник на по-трудните за разбиране народни думи, използувани от Славейкова, и да посочим отделните изразни форми, които се срещат на различни места в съчиненията. Томът ще бъде завършен от един колкото е възможно пълен и точен библиографски преглед на писаното от Славейкова и на онова, което е писано досега за него у нас и в чужбина.

Без съмнение цялостният образ на Славейкова в тези осем тома, придружени с подробни обяснения, ще изпъкне по-определено. Тук ще бъдат събрани покрай другото множество съчинения, пръснати из различни списания и вестници, недостъпни за по-широк кръг читатели, ще влязат произведения, неиздадени още, самопризнания и писма, които хвърлят нова светлина върху неговото творчество. Така Славейков ще окаже по-значително и по-силно въздействие върху днешната ни литература и изобщо върху съвременното поколение. С течение на времето той ще се налага все повече на вниманието на българина, ще завладява все по-силно душите на тия, които искат да се сродят с него, ще ги увлича, преди всичко защото в творенията му е изразено съзнанието и вдъхновението на един голям художник и на една необикновена за нашите условия личност.

Бих прибавил: Пенчо Славейков не е най-високата точка, до която може да се възмогне българската поезия, за нас той не е идеално съвършенство - сами ние бихме изтъкнали не един крупен недостатък в творенията му, - но ще преувеличим ли, ако кажем, че днес в нашата поезия не е създадено нещо по-ценно и по-значително.

До ден днешен той остава най-голямата фигура в литературата ни. Копията, хвърляни от засада върху него, се разбиват и падат върху главите на пигмеи, които с глупостта си искат да съборят най-яката твърдина в родното ни изкуство. От техните безплодни усилия може да остане само един комичен спомен някога. Никой не може да отрече и заличи Славейкова в съзнанието на тия, които дирят днес в литературата ни отражение на една по-дълбока мисъл и по-трайни художествени ценности.

 

(Печата се по книгата "На острова на блажениете", С. 1929). Там е без надслов, като приложение )

 


напред горе назад Обратно към: [Боян Пенев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух