напред назад Обратно към: [Силвия Томова][СЛОВОТО]



Франк


- Така. Леко. С левия крак. Боли ли те?

Това е сестра ми. Застанала е пред мен и наблюдава движенията ми. Страхува се да ме гледа в очите. Може би си мисли, че изпитвам невероятна болка. Чувствам топлината на слънцето в гърба си, лекото движение на въздуха край мен. Чувам стъпките на околните. И се опитвам да стъпвам с новия си крак. Той е дървен. Матов като кожата ми. С пет пръста на стъпалото. Без свод. И е немец. Донесен ми е от град, който на картите се изписва като Франкфурт. За по-кратко аз го наричам просто Франк.

Сестра ми е на 65 години, а аз на 50. Живеем сами. Тя се грижи за мен. Беше много щастлива, когато Франк се появи в живота ни. С него не й се налага да ме придържа, когато излизаме навън. Чувства се по-спокойна. И очаква да свикна по-бързо с него. Всяка стъпка е убождане. Притварям очи. Усещам в черепа си малки огньове. Появяват се и мигновено изчезват. Обясниха, че след като свикна с Франк огньовете ще изгаснат. За нея, сестра ми, появата на Франк е почти празник. Даже купи ягоди. Махна им дръжките, наряза плодовете на половина, посипа ги с пудра захар. Мисли си, че Франк ще ме успокои. И дори, че с него ще спра да хъркам нощем. Твърди, че понякога насън дори говоря. Опитвала се да разбере какво казвам. Тя, горката, сигурно си мисли, че говоря с нея. Че ще издам тайна. И слухти. Прави го нарочно. Оставя ме да заспя и след това тихо влиза в стаята. Сяда близо до мен. И чака. Не се издавам. Знам, че го прави, за да ме уязви. Не мога да избягам. Дори Франк не би ми помогнал. Затова й го връщам. Сутрин я карам да ме извежда навън. Казвам й, че искам да си поговоря с продавача на вестници. Искам да гледам хората, които минават по улицата. Тя не ми отказва. Чувства се виновна. Бавно си облича пуловера. След това полата. Слага я през краката. Сяда на леглото, изхлузва нощницата, и навлича сивата си памучна пола. Сестра ми е по-слаба от мен. И по-висока. Винаги е била по-хубава. Дори сега, когато вече е на 65. Не се оплаква. Все още обича да флиртува. Усещам пламък в очите й, когато види хубав мъж. Дори много по-млад от нея. Изправя се, имам чувството, че нещо в ъгълчетата на устните й дори блести. Сигурно си представя, че е по-млада. Че е пищна. И че това е нейният съпруг. Или дори любовник. Срамувам се от нея. Дори мъртва би флиртувала с гостите на собственото си погребение.

Обича да гледа любовни филми. Понякога очите й се насълзяват. Моите също. Когато плача не мисля за Франк. И за липсващия си ляв крак. На света има много нещастни хора. Много повече от мен, мисля си. Дори сестра ми не е щастлива. Но тя не е щастлива заради мен. Приема ме като наказание. Нищо, че не й създавам много грижи. Не боледувам, не се оплаквам. Дори не й разказвам сънищата си. Тя не знае, че насън тичам. Не знае, че сядам край тих поток и потапям крака във водата. Не знае, че понякога чувам далеч в гората някой да свири на флейта. Не знае, че плискам лицето си със студената вода и в съня си съм млада и много красива.

- Не се облягай на бастуна след като стъпиш.

Мисли ме за малко дете. Броя на ум. На „едно“ се опитвам да вдигна Франк. На „две“ бастунът поема тежестта ми. На „три“ вече съм направила цяла крачка. Франк е силен. Това единственото му предимство пред сестра ми. Когато тя ме придържа, непрекъснато се оплаква. Болят я ту ръцете, ту краката, ту цялото тяло. Лъже ме. Очите й непрекъснато шарят по мъжете край нас. Вглежда се в ръцете им, в обувките им, в ушите им, в очите им, в устните им. Сигурно си представя, че ги прегръща. С тънкото си върлинесто тяло. Че обхваща с крака телата им. Че ги изпива. Или ги набутва дълбоко в себе си. Сестра ми е като хищник. Като пещера, в която няма ехо. Като огледало, което поглъща всички образи.

По-трудно е с десния крак. Франк е толкова млад, толкова силен. Дори това премълчавам. Сестра ми не знае, че си говоря с Франк. Не посмях да й кажа, че той ме кара да се чувствам щастлива. Радвам се и за нея. Сега тя ще бъде по-свободна. Ще може да излиза по-често. Може дори да иде на кино. Може и да срещне някой мъж. Да се влюби. И да се люби с него. Жените на 65 години знаят всички тайни на прелъстяването. Не са свенливи. Не искат много. И тялото им е все още топло. Ръцете на сестра ми са сухи и ласкави. Тя знае как да докосва. Представям си как ръцете й галят гърба на някой мъж. После бедрата му... Сестра ми обича да говори тихо. И заради мъжете ще живее по-дълго. Ако зависеше от нея би умряла само, ако на земята не остане нито един мъж.

Сестра ми мрази жените. Заради мен. Тя няма приятелки. Аз запълвам цялото й време. Понякога се отпуска и ми разказва спомените си. За нея всичко сякаш се е случило вчера. Вчера е била млада и е имала хубав мъж. Вчера е родила двете си деца. Вчера е срещнала онзи другия. Вчера е напуснала къщата си и е забравила да се върне. Вчера е плакала за загубата на единствения си син. Вчера е станала баба. Сестра ми не обича внуците си. Никога не ги кани тук, въпреки че аз обичам децата. Когато са при нея тя се чувства стара. Очаква всеки миг да умре. И бързо иска да се освободи от тях. Не харесва и дъщеря си. Твърди, че е ужасно глупава. Всичко е от завист, аз знам. Сестра ми завижда. Понякога дори на мен. Защото съм по-млада от нея. Пък и тя често забравя за Франк. Затова имам чувството, че скоро сестра ми и Франк ще станат приятели.

Ако приема Франк, сестра ми ще е щастлива. Затова и се старая да не се издам. Опитвам се да стъпвам леко и много бавно. Ако сестра ми усети болката ми, ще се натъжи. Може дори да се ядоса. Да свали Франк от мен и да го захвърли. Да го върне обратно в онзи град, откъдето новият ми крак се появи. Не искам да я натъжавам. Франк е като всяко ново нещо. На него също му е трудно. По задължение се налага да поделя живота си с мен. Не искам да го стряскам. Искам да бъда внимателна. Да не го товаря, да не го ударя... Да не го счупя. Затова и не гледам сестра ми в очите. Крия болката си. Само на ум се моля Франк да ме издържи. Признавам си, че понякога ми се иска с мен да се случи чудо. И с Франк. Когато внуците на сестра ми идват вкъщи им чета за Пинокио. За татко Карло. Давам им ябълки. Децата са толкова невинни. Толкова чисти. И толкова крехки. Обичам ги. Толкова са мънички, толкова доверчиви. И вярват в чудеса!

Сестра ми се е втренчила във Франк. Наоколо няма мъже, които да я разсейват. На „едно“ се опитвам да повдигна новия си крак... На „две“ цялата ми тежест трябва да падне върху бастуна. На „три“ с Франк ще сме направили втората си крачка.

 


напред горе назад Обратно към: [Силвия Томова][СЛОВОТО]

 

© Силвия Томова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух