|
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО] I. Днес изново аз виждам...Днес изново аз виждам тез места, де дните ми детински са минали, де на живота ми над пролетта мечти са толкоз някога сияли.
Сияли са с ненадминуем зрак, сияли са кат звезди на небето, фар чуден на живота във морето, светило в бурите и в нощний мрак.
Със рой избликват спомени в душата. Как живо, как пленително светлей на миналото паметта благата!
И как сърцето горестно копней и мъчи се да сътресе съдбата, и миг поне един да се засмей!...
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]
|