Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

В небето чисто ясно грей луната;

как в свойта люлка дете мило спи,

така на тихото море в вълната

спят нейните, сребристите зари.

О, милий мой, по ясно от луната

на любовта ми на небето грей

прекрасний образ твой и мен в душата

светливи си зари оттам пилей.

Минува облак тъмен под луната,

веднага светлият й зрак бледней.

Над любовта ми, и от небесата

по-ширна, облак да допре не смей.

За теб трепти ми кат вълна душата

и в нея вечно твоя лик ще грей.

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]