Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

О, славей мили, престани,не пей.

Не пей таз песен весела,любовна.

С песните си в душата ми тъжовна,

о, славей мили, нова скръб не лей.

Не пей,не спомняй тия дни честити,

когато от любов пияна бях.

Защо, кат улетяха, от гърдите

не улетя и споменът им с тях?

На друга той копней сега в гърдите,

на друга се кълне в любов сега.

Смили се,славей,и между стените,

де вкусвах щастието, що бега,

нек екнат песни ядни,жаловити,

кат клетвите на моята тъга.

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]