|
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО] V. Защо дъхът е даден на цветята...Защо дъхът е даден на цветята? Защо вълните, морските, шумят? Защо тъй сяйно греят небесата? Защо елмазните звезди трептят?
Защо, като в море, безспир в душата на глухи бури чуе се гласът? Защо, като вълна подир вълната, желанья трепетни се там струят?
Защо с болежки сладки се й томила на толкова мечти от светлий плам? Защо надежди златни е кърмила,
когато всички ще изтлеят там безследно, кат забравени кандила, във запустял и изставен храм?
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]
|