Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Светлей морето, гладко кат стъкло,

и тихо в чудний блясък на зарите

кат лебед бял с разтворено крило

се лъзга ладията по вълните.

Кой знай, така кат плува, някой път

ще духне буйно вихър страховити

и с скъсани платна, с мачти разбити

ще я захвърли нейде на брегът.

Ще мине време. Тъй в зари увита,

ще минва ладия оттамо пак,

но нивга може би не ще попита

край нея проходящия моряк

за ладьята, от бурята разбита,

коя печално гний на пустий бряг.

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]