|
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО] VIII. Внезапно, на мечета до вратата...Внезапно, на мечета до вратата, извика с радост бедний Абдулах: "Теб само, о, всеведущий аллах, познати са на хората сърцата!
От мен благословия приеми! Узна, аллах, рабът ти най-последний, че може и богатия на бедний за залъка да се полакоми!"
И туй тогаз разказа на тълпата, коя гласът му беше там събрал: "Хасан сарафът си простря ръката
в паничката ми; щомто бе минал, какво откъсна му се от душата зърнах да видя: беше ме обрал."
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]
|