Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Беснее бурята и в пустий бряг

вълните буйно блъскат се, реват;

на лодките рибарски в нощний мрак

далеч огньовете едва светят.

Над бездната, коя под тях реве,

ръката си им, боже, протегни!

Те имат майки, щерки, синове;

при тез, що любят, живи ги върни!

Смутен, причаковам ги на брегът

и питам как избягнаха смъртта;

но синовете яки на трудът

не мислят вече за опасността

и чакат с нетърпение нощта -

да тръгнат изново в опасен път.

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]