Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Облени с бляск и злато, сипят се вълните,

спят бреговете в свойте синева:

кат в храм молитвен-на гърдите

със упоенье климвам аз глава.

От ширния простор едва чут глас

в душа ми тихо, кротко се разлива

кат песента на майка, в нощен час

детенцето си нежно що приспива.

Ни жал, ни скръб сърцето не терзай;

кат роб след своето освобожденье

в мечти от радости и наслажденье

то носи се, трепери и сияй.

О, тоз вълшебен час на мир, забвенье

да би могъл да няма нивга край!

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]