Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Живея сред рибари тук и любя

беззлобната им сладка простота;

плени ме тяхната природа груба,

де грей сърдечност, честност, доброта.

Кой знае, нявга им се представлявам

престъпник, може, паднал между тях,

но видат ли ме, тутакси познавам-

отблъскват тая мисъл като грях.

В минути на неистова тъга,

в минути на печално съкрушенье,

на малодушна с себе си борба -

утеха, бодрост сещам аз, кога

в очите им, обърнати към мене,

съгледам мълчаливо съжаленье.

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]