|
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО] XIV. Мил навик е за мене...Мил навик е за мене да го срящам, кога се връща - стария рибар. Сърдечен поздрав отдалеч му пращам, а той ми сочи тежкия товар.
От него от главата до петите тече вода. Но радостно се смей, кат гледа рибата в зарите на бляскавото слънце как светлей.
Блазе му! Вечер в чиста е премена. Край ламбата, опрян до старий зид, седи всред челяд и жена засмена.
Изглежда ги доволен и честит и за ловитбата в нощта студена разказва важно с тържествуващ вид.
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]
|