|
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО] XVI. Казваха ми - творец си сам...Казваха ми: творец си сам на свoйте всичките беди; смири се и признай без срам, че глупо се озлочести.
Казаха ми: защо светът за теб желаеш да скърби? Зер той е крив, от общий път че ти безумно се отби?
Млъкнах печален и разбит. Бе есен мрачна и в гората задуха вятър мразовит;
видях как падаха листата и облекчение в душата сетих при тоз тъжовен вид.
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]
|