|
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО] XVII. Как всичко хубаво е...Как всичко хубаво е окол мен! Честит да съм, що можех да желая? Навсъде погледът ми възхитен се скита от омая на омая;
въздуха пълнят нежни миризми, в сън сладострастен спи лесът зелени, в ширът безкрайни морските вълни блестят в зари, от злато потопени.
Унесена в вълшебно обаянье, природата във неподвижен е покой, като че в мълчаливо сърцезанье
очакова да чуй твореца свой. Прости! Скръбта не е ли, боже мой, престъпно, светотатствено роптанье?
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]
|