Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

О, остави да плача ази: срам ме е

да се топиш в безсилни сълзи ти...

Животът зарад мене кумир ням е,

пред теб като вълшебен блян блести.

Той свързва те с синевата небесна.

За твоите, младежките гърди

земята, де линеем ний, е тесна:

животът твой са твойте мечти.

Що търсиш с нас? Теб чака борба свята,

криле си херувимски разпери,

чуй де зове те боят и в душата

на волята огъня разгори:

с юнашки дух в гърдите, с меч в ръката

напред! Врази и пречки събори!

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]