Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Час чародеен. Песен затрептява

кат химна сладка в нощни глъбини.

Кат лебед птица ладья малка плава

на лунний свет по спящите вълни.

Далек, между небето и земята,

трептят светила в смутния простор;

град тайнствен сякаш дига се в мъглата,

невиден нивга от човешки взор.

Къде, души влюбени, се стремите,

на ладията бяла с бързий бяг?

В градът ли там вълшебний на мечтите?

Летете, дорде трае нощний мрак,

дорде любовний плам гори в очите,

дорде не пръсне всичко дневний зрак!...

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]