|
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО] XXV. Фенер!...Фенер! Магическото име в уши ми сладко пак звъни и днес вълнува ме, плени ме като в детинските ми дни.
Низ улиците тесни, мрачни не спира ме човешки лик, умът ми в времената зрачни лети на подвига велик.
Не съм ли днес на поклоненье далеч отнякъде стигнал? Душа ми сеща наслажденье,
като кога съм тук трептял и поздравлявал с възхищение народний девствен идеал...
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]
|