Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

И аз съм син злочест на своя век,

и мен душа ми мъчи дух безверни

и кръста кат незначущи белег

отминавам аз, когато ми се мерне.

Надникна ли обаче в някой храм

и видя старци, баби с косми бели

ил майки, що утеха търсят там

за свойте може би деца умрели,

то трогнат взирам се в Христовий лик

и сещам колко туй место е свето:

в гърдите ми възлиза тъжен вик

и нямо там проклинам аз в сърцето

онез, които с своя ум велик

откриха ни, че празно е небето.

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]