Обратно към: [Ранни опити][Константин Величков][СЛОВОТО]

Поклон, о пряпорец свещен на свободата,

поздрав, о синове на майката земля,

коитo гордо тъй,с пушка и меч в ръката

- как верни бихте ней във нейните тегла -

на нейния призив с възторг се днес кълнете,

че до последний вий ще всички да измрете,

и тръгвате на бой при общий буен вик:

"Или свободни с ней във нейните обятья,

ил мъртви до един във век за свойте братя,

да няма веч тя син, те брат роб-мъченик!"

Посегнаха без страх над таз надежда мила,

що е крепила нас всред нашите тегла!

Но нек в опитване на свойта мощ и сила

решават и крещят могущите в света!

О,слава вам, борци! От всите тез решенья

- смес отвратителни от мрачни промишленья -

пред ваший мощен вик на бой за свобода

на техний ужас едничкий грозни спомен

остая на светът - от труд така огромен -

за стойност,следствие и диря,и следа!

Народите спяха,когато се кроежът

ужасний сътвори и съд жесток над вас

изтече се без жал!... На пушките гърмежът

как в ден на страшен съд пробужда ги в ужас!

Пред ваший пряпорец, пред ваште сабли голи,

пред викът: "смърт ил край на нашите неволи"...

пред тая кръв света, която лейте днес

- как пред съдья-злодей им съвестта застава

и питат се в несвес: "Къде е нашта слава,

де й нашто минало, къде е нашта чест."

На бой! И с глас гръмлив-гиганти разярени -

(где са преградите, високите стени,

на робството от теб, Европо, назначени?)

от Дунав до Вардар гори и планини

повтарят и реват, как нявга са ревали,

кат Крум и Самуил на бой са похождали.

На бой!... И всякой там в порив невъздържим

на своето сърце с възторг се отзовава:

на братът, който днес с врагът се подвизава

и бори се, и мре, на помощ да вървим!"...

Напред, борци! О, вий на бой не сте калени

и виждате как кръв се лее първи път!

Но стъпяте в борба, всички на смърт решени,

и жаждата за мъст изпълня всеки кът

на вашите сърца, и вражските пълчища-

страх,трепет и ужас за мирните огнища-

треперят пред смъртта и силата едва

от срам прикрива в тях страхът от вашто име!...

Вий, за да бъдете дерзки, неустрашими,

вас водят длъжността и вашите права!...

И вашата борба война е тя свещена

на българскй народ, подигнат цял на бран

за свойта цялост, тя - кат свят залог - спазена

и под свирепий гнет на лютия тиран!...

И Български й вулкан, солдати що изригва,

и всеки тичешком под знамето застигва

за тая славна чест в теб, родствена страна,

във теб,о родний край на Кирил и Методий,

кръвта си да пролей при викът славний, гордий:

"Живей, Българио, свободна и една!"

Ах, дълго си игра светът - на свободата

изменник,апостат - със нашата съдба!

Съединени ний във дните на теглата,

о, мрачно грееш ти,воскресла свобода,

когато в братски край тиранът йощ върлее!

На бой! И в таз борба врагът ак надделее,

то там,в злочестий край, осъдений за стръв

на тиранът презрен, светът що се озлоби

и пожела из нас да има още роби,

нек найде трупове, пустиня, прах и кръв!

Т. Пазарджик, 21 септ. 1878

Обратно към: [Ранни опити][Константин Величков][СЛОВОТО]