Обратно към: [Ранни опити][Константин Величков][СЛОВОТО]

Поклон, долино теб Морачка,

поклон на твоите орли,

поклон на тебе, кръв юначка,

коя прослави тез скали!

Два деня бяха се минали

и само страшни лешове

за спомен бяха там остали

от толкоз люти боеве.

Едно дете красиво, мило,

без страх сред мъртвите тела,

стоеше жалостно, унило,

самичко до една скала.

- Дете, в туй място диво, жално,

де чуй се само страшний глас

на хищни птици, тъй печално

защо стоиш във тоя час?

Баща ли плачеш, или братя,

паднали тука в грозен бой?

И паметта им мила, свята

влече те в страшний тоз усой?

Ил близък някой твой роднина

ти чул си, че е хванат роб,

и търсиш, давно в таз долина

намериш неговия гроб? -

Въз нас очите си издигна

детето и каза с мил глас:

- Беда неносна ме постигна,

но за това не плача аз.

Ний можем си видя земята

превърната на прах и гроб,

но нивга няма във борбата

да падне черногорец - роб.

Баща ми в Дуга си проправи

през цяла турска орда път

и паметта му ще се слави,

юнак дор има на светът.

Паднаха двамата ми братя

юнашки на Морачкий бой,

намериха им тук телата,

покрити с врагове безброй.

Но срамно пушките им зеят

сега на голата стена,

ножовете им в прах тъпеят;

ръка ги мъжка не вдигна.

А люта още е войната

и Черна гора все е в плам,

всъду се веят знамената:

от нази няма никой там. -

Чело наведе тук детето,

сълза в очи му затрептя;

прибави жалостно: "Сърцето

го мерят днес по възрастта.

Наследих сам аз тая слава,

но всякъде до днешен ден

ответ горчив ми всеки дава,

че тежка й пушката за мен."

Обратно към: [Ранни опити][Константин Величков][СЛОВОТО]