напред назад Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]



XXVIII. Бесней ли буря...


Бесней ли буря и реват вълните

посред разсвирепелите стихий,

аз виждам кораб със мачти разбити,

кой всуе търси път да си пробий.

 

И гледам: ту го дигат вълни бясни,

ту в бездни черни с рев го повалят

и счувам вопли и беди ужасни

в духа ми разтреперан се вестят.

 

И мисля за друг кораб, кой се бори

всред буря зла, с беснеющи вражди

и страсти, и неистови раздори.

 

О, боже! Опази го от беди,

към светли и спокойни кръгозори,

на път спасителен го изведи!

 


напред горе назад Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]
© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух