|
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО] XXX. Дете, дете, на слънцето...Дете, дете, на слънцето в зарите светлей със чудната си красота; сама заря, ти минваш през очите кат милий образ на една мечта.
Ти роза си, коя благоуханье с зефира пролетни в гърдите лей, ти птица си, която с обаянье се спира да я слушат, като пей.
Благословий изпращат ти сърцата: цъфти, бълнувай, пей, благоухай, ликувай с чудний дар на красотата.
Невинността ти врагове не знай: дано и нивга не ти чуй душата до теб сърце човешко да ридай.
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]
|