Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Не, не, и ти не будиш завист в мене!

И теб вълнува глупа суета,

а аз те гледах в скит уединени,

унесен в сурова една мечта!

Не чуеш никой отзив ти в гърдите,

не чуеш, че с хилядни гласове,

с шопота нощний, с шума на вълните

бог сам на говор тайнствен те зове!

Къде, певец с фантазия крилата,

е скитникът, когото си възпял,

там прикован на върха на скалата,

за всеки шум световен оглушал

в вседневно съкрушенье на душата,

в пост, с бденье и молитви побелял?

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]