Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Пред моите очи обширний Цариград разстила

с блясък чуден своите вълшебни красоти

и тъй пленява ме с неудържима сила

кат някога си мойте войнствени деди.

И сещам да възникват в мен пориви алчни,

и питам се неволно що бих сторил,

да бих имал в ръцете си на Крум юначни

пълчища, които тука е водил.

Защо корона василевска вий мечтахте,

о, мои храбри, мои тайнствени деди

и, победители, назад се пак върнахте?

Дали не мъчеше кат мен и вашите гърди

тъга за родните полета и гори,

и ней и блянове, и слава жертвувахте?

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]