Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Низ улиците тесни, пълни с сенки,

на Искюдар, потънал в пек и мир,

възпря ни беден продавач на дренки:

- Купете, моля, аз съм муаджир.

От връх Чамлъджа, със душа няма

от радост, впивам очрован взор

в разкошната и дивна панорама,

сияюща край светлия Босфор.

Всред тоя възторг, всред туй опияненье,

в кое душата търси бог - кумир

хвала да му отправи на колене,

всред бляскавий необозримий шир,

де лута се духът без насищенье,

аз мисля все за бедний муаджир.

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]