|
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО] XXXVII. Мечтаех аз...Мечтаех аз: на мощен кораб плувах по ширните морета и отвред потайни гласове неземни чувах: подвластен беше мене целий свет.
Земи, царства, народи свойте тайни откриваха усмихнато пред мен; очи ми в гледки тънеха омайни и плуваше в мечти духът пленен.
Сърцето ми затупа с радост свята: вести се родний бряг край сенчаст лес и полетях да стъпя на земята;
но прозвуча към мен жестока вест: назад! И там изохка ми душата: о, горко на изгнаника злочест!
Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]
|