Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]

Надежда сладка аз таех в душата:

в ръце си един ден ще ме обвий

и лютите гоненья на съдбата

в сълзи от радост ще забравим ний.

Уви! Уви! Не устоя в борбата.

Надви на силите му горестта,

кат червей тя изгриза му душата

и жертва я предаде на смъртта.

И никой не узна, че в съкрушенье

и плач сломи се силната душа.

Животът скъп угасна в напреженье,

да спази гордо своята тъга,

да притаява скръб и огорченье,

мен да крепи в неравната борба...

Обратно към: [Цариградски сонети][Константин Величков][СЛОВОТО]